Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— Хей — усмихнах се леко на поздрава си. Той повдигна сплетените ни пръсти, за да погали бузата ми с ръката си.
— Как мина следобедът ти? — попита.
— Бавно — отговорих.
— За мен също.
Потърка лицето си в ръката ми като продължаваше да я държи със своята. Затвори очите си докато носът му се плъзгаше по китката ми. Усмихна се нежно без да ги отваря като явно се наслаждаваше на аромата. Знаех че аромата на кръвта ми — толкова по-сладък от която и да е друга кръв (като вода срещу вино за алкохолик) — му причиняваше изгаряща жажда. Но изглежда това не го притесняваше така, както преди. Можех само бегло да си представя усилията, които полагаше дори и при най-простичкото ни докосване. Натъжи ме факта, близостта ни му причиняваше болка. Успокоявах се от мисълта, че тази болка няма да продължи дълго. Чух как Чарли се приближава, стъпвайки тежко с крака — жест, целящ да покаже неудоволствието от присъствието на госта ни. Едуард отвори очи и отдалечи ръцете ми от лицето си, но остави пръстите ни преплетени.
— Добър вечер, Чарли — каза, безупречно учтиво, въпреки че Чарли не го заслужаваше. Татко измърмори някакъв поздрав, но не се помръдна от мястото си, с ръце скръстени пред гърдите. Приемаше изключително сериозно идеята да ни надзирава непрекъснато.
— Донесох още молби за попълване — каза ми Едуард като в същото време ми подаваше документите. Носеше няколко марки увити като пръстен около малкия си пръст.
Изпъшках. Как така все още бяха останали колежи, в които не ме беше принудил да кандидатствам? Как така успяваше да намери свободни места? Срокът за кандидатстване беше изтекъл отдавна. Усмихна се, сякаш прочел мислите ми, сигурно ясно са се изписали на лицето ми.
— Все още има няколко свободни места. А и няколко колежа са готови да направят изключение.
Можех само да си представя какво би ги накарало да направят подобно нещо. Парична подкрепа със сигурност. Едуард се засмя на изражението ми.
— Да седнем — каза, теглейки ме към масата в кухнята.
Чарли сърдито ни последва, едва ли можеше да се оплаква от насоката на разговора. Постоянно ми натякваше, че е крайно време да взема решение за колежа. Набързо разчистих масата докато Едуард подреди бланките. Когато преместих «Брулени Хълмове» Едуард повдигна вежди. Знаех какво си мисли, но преди да успее да каже нещо Чарли проговори.
— Като говорим за колежи, Едуард — каза Чарли, с дори по-намусен тон — опитваше да избягва преки обръщения към Едуард, но когато му се налагаше ясно изразяваше недоволството си. — С Бела говорихме за следващата година. Решил ли си в кой колеж ще ходиш?
Едуард се усмихна и каза дружелюбно.
— Все още не. Получих няколко приема, но все още обмислям.
— Къде са те приели? — настоя Чарли.
— Сиракуза, Харвард, Дартмут… а днес получих одобрение и от Университета в Аляска. — Едуард леко обърна лицето си, за да ми намигне. Потиснах смеха си.
— Харвард? Дартмут? — Измърмори Чарли, неспособен да скрие възхищението си. — Е, това е… това наистина си е постижение. Но Университетът в Аляска… Не мислиш наистина да отидеш там, след като можеш да си в «Айви» Лигата. Искам да кажа, баща ти сигурно би искал да…
— Карлайл ще е доволен каквото и да реша — каза Едуард спокойно.
— Хъм…
— Познай какво, Едуард — казах весело, продължавайки играта му.
— Какво, Бела?
Посочих към тънкият плик на рафта.
— Преди малко и аз получих приема си от Университета в Аляска.
— Поздравления — изхили се той — Какво съвпадение!
Очите на Чарли се стрелкаха между двама ни.
— Хубаво — измърмори след минута. — Отивам да си гледам мача, Бела. Девет и половина. Обичайната команда.
— Ааа, тате? Спомняш ли си скорошния ни разговор относно свободата ми?
Той въздъхна.
— Да, добре де. Десет и половина. Все още имаш вечерен час през учебно време.
— Бела вече не е наказана? — попита Едуард. Въпреки че знаех, че не е изненадан не можех да доловя нещо фалшиво в интонацията му.
— При известни условия — изръмжа Чарли. — Теб какво те засяга?