Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник

А ако този уникален ген е притежаван от жена? Как трябва да постъпва тя, за да не може този ген да потъне в Реката на Забравените, така да се каже, а напротив, да се закрепи и размножи? Тя, по принцип, също може да увеличи броя на децата си, но пък ще стане ли този брой по-голям от интензивната смяна на мъже? Разбира се, че не. Но от това може съществено да пострада тяхното качество! Не случайно общественото мнение се отнася с много по-голям укор към женската изневяра — жената, която не е придирчива по отношение на половите си партньори не се грижи за качеството на своите деца! Мъжът, оставяйки гените си при некачествена жена не губи практически нищо — ако утре попадне на качествена жена, той ще ги остави и там; но жената, която е заченала от некачествен мъж може много по-трудно да поправи своята грешка (природата не предвижда аборти) и въобще, броят на нейните опити е твърде ограничен. За да остави по-устойчиви гени в потомството си, жената е длъжна да увеличи строгостта при избора на своите претенденти, за да не увреди своите предполагаемо уникални гени свързвайки се с когото и да е. Но за да има възможност за избор тя трябва да се харесва по възможност на всички мъже. И на колкото повече мъже тя се хареса, колкото повече обожатели има тя, толкова е по-широк нейния избор. Идеалният вариант е да влюби в себе си всички, а да допусне до себе си един, а може би дори нито един. При което самото съвокупляване е едва ли не досаден страничен ефект от процеса на съблазняването.