Трактат за любовта, как я разбира ужасния досадник

Фактически са възможни два начина за консолидация на групата — „военен“ и „интелигентен“. Първия начин предполага изграждането на строга йерархическа структура на съподчинение с безмилостно потискане на непокорството сред подчинените. Вторият се основава на алтруизма, предполагащ искренна и доброволна взаимопомощ на членовете на групата, включително и самопожертвование (в това число и саможертва). При видовете, намиращи се на по-нисши степени на развитие преобладава, разбира се, първият начин, тъй като той естествено следва основните инстинкти, по-сигурен е в реализацията си и не предполага особено осмисляне. Но при организацията на по-сложно съвместно поведение, той просто е неефективен. Очевидно е, че нашите прародители, живеещи в достатъчно опасната при наличието на хищници савана, преминават по-голямата част от своето еволюционно развитие, организирани по „военен“ начин. Алтруизмът става относително по-масово явление едва тогава, когато ръстът на интелекта прави възможно реализирането на много по-сложни поведенчески схеми. Разпространението на алтруистичните поведенчески модели на поведение на свой ред усложнява още повече поведението на хората и създава предпоставки за рязкото ускоряване на социалната еволюция, която отделя човека от останалия животински свят. Алтруистичните програми на поведение се формират в относително по-късно еволюционно време и не са успели да бъдат отразени в гените. Ето защо толкова необходимия на човечеството алтруизъм трябва да бъде предаван по негенетичен път — чрез онова, което се включва в понятието „култура“. И колкото по-голяма е генетичната основа на алтруизма, толкова по-високо при равни условия е нивото на културата.