Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
Само че магиите на вещиците подействаха — детето се роди живо.
Писъкът на Норуена при раждането беше по-ужасен от всичко, което бяхме чули досега. Беше писък на измъчвано животно, беше вопъл, който разплака нощта. По-късно Нимю ми каза, че Моргана предизвикала тази болка като пъхнала ръката си в тялото на родилката и насила измъкнала бебето на този свят. Когато то се появило, цялото покрито с кръв, Моргана извикала на момичето да го вземе в ръце, докато Нимю завърже и прекъсне със зъби пъпната връв. Беше много важно първият човек, който държи бебето да бъде девствено момиче. Девойчето затова и чакаше край леглото на родилката, но уплашено от видяното, то отказа да се приближи до пропитата с кръв слама, върху която Норуена тежко дишаше и където лежеше новороденото, изцапано с кръв и сякаш мъртво.
— Вдигни го! — кресна Моргана, но разплаканото момиче избяга, така че Нимю трябваше да грабне бебето от леглото и да изчисти устата му, за да може да поеме първата си глътка въздух.
Лошите знамения продължаваха — най-напред нащърбената луна, оградена с ореол, след това девицата избяга от бебето. Най-после чухме силния плач на новороденото. Видях как Утър затвори очи, молейки се на Боговете да са го дарили с момче. Епископ Бедуйн се приближи колебливо и попита:
— Аз да вървя ли?
— Тръгвай! — изръмжа Утър и епископът се запрепъва надолу по дървената стълба. След това повдигнал полите на расото си, той хукна към залата. Влезе, остана вътре няколко секунди и хукна обратно към вала, размахвайки ръце.
— Добра новина, Велики господарю, добра новина! — викаше Бедуйн, докато несръчно се катереше по стълбата. — По-добра не може и да бъде!
— Момче — промълви Утър.
— Момче! — потвърди Бедуйн — Чудесно момче!
Бях клекнал близо до Великия крал и видях сълзи в очите му, когато той погледна с благодарност към небето.
— Наследник — каза Утър така сякаш дори не беше посмял да се надява, че Боговете ще чуят молитвите му. Той избърса с ръка сълзите си и се обърна към епископа — Кралството е спасено, Бедуйн.
— Слава Богу, Велики господарю, спасено е — съгласи се Бедуйн.
— Момче — каза Утър и изведнъж огромното му тяло се замъчи в ужасен пристъп на кашлица, който го остави без дъх. Когато отново можеше да диша, Утър пак повтори:
— Момче.
След малко дойде и Моргана. Тя се изкачи по стълбата и просна набитото си тяло пред Великия крал. Златната й маска блестеше, покрила ужасното й лице. Утър докосна рамото й с жезъла си.
— Стани, Моргана — каза той и затърси из дрехата си златна брошка, за да я възнагради.
Но Моргана не пожела да вземе наградата.
— Момчето — каза тя и гласът й прозвуча злокобно — е сакато. То е с посукан глезен.
Бедуйн се прекръсти. Това беше най-лошата прокоба през тази студена нощ.
— Много ли е зле? — попита Утър.
— Само глезенът — каза Моргана с грубия си глас. — Кракът е добре оформен, Велики господарю, но принцът няма да може да тича.
Потънал в коженото си наметало, Утър тихо се изсмя:
— Кралете не тичат, Моргана — каза той — те вървят, управляват, яздят и възнаграждават онези, които честно им служат. Вземи златото.
Той отново й подаде златната брошка. Тя беше направена от тежко парче злато и изобразяваше дракон — знакът на Утър.
Но Моргана и този път не я прие.
— Освен това, Велики господарю, момчето ще бъде единственото дете на Норуена. Ние изгорихме плацентата и тя не издаде нито звук.
След раждане плацентата винаги се хвърля в огъня, за да се предскаже колко други деца ще има родилката.
— Слушах много внимателно — каза Моргана, — но не чух нито едно пукване.
— Така са пожелали Боговете — каза Утър с яд. — Синът ми е мъртъв — продължи той мрачно — така че кой друг би могъл да даде на Норуена момче достойно да бъде крал?
Моргана не отговори веднага, но накрая каза:
— Ти, Велики господарю?
При тази мисъл Утър се изкиска, след това кикотът премина в смях, но смехът беше задушен от нов тежък пристъп на кашлица. Болката в белите дробове накара краля да се превие на две. Най-сетне кашлицата премина и той с хриптене пое въздух, клатейки глава:
— Единственото задължение на Норуена беше да роди момче и тя го изпълни. Нашето задължение е да защитаваме това дете.
— С цялата сила на Думнония — добави пламенно Бедуйн.