Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Велики господарю — започна Елин притеснено, но Утър вече не я слушаше. Той ме тупна по главата и рече:
— Върви, момче.
Измъкнах се от сянката му, скочих от укреплението и се затичах между сградите, които спираха лунната светлина, хвърляйки черни сенки върху белия сняг. Профучах край стражите на западната порта и се спуснах по стръмния и заледен западен път. Хлъзгах се и падах, скъсах си наметалото на някакъв пън, паднах лошо в покрит с лед бодлив храст, но не усещах нищо, освен тежкото бреме, стоварено на младите ми рамене — сега от мен зависеше съдбата на цялото кралство.
— Лейди Моргана! — закрещях аз като наближих колибата. — Лейди Моргана!
Тя изглежда ме очакваше, защото вратата веднага се отвори и златната маска на лицето й блесна на лунната светлина.
— Върви — изкряска ми тя. — Върви!
Обърнах се и поех обратно нагоре по хълма, заобиколен от рояк храненичета на Мерлин, които се запрепъваха в снега след мен. Те носеха кухненски съдове и докато тичаха ги удряха един в друг. Но когато пътят стана прекалено стръмен и опасен, децата се принудиха да хвърлят гърнетата напред и да лазят след тях. Моргана вървеше по-бавно, придружена от робинята си Себил, която носеше необходимите муски и билки.
— Запали огньовете, Дерфел! — викна ми Моргана.
— Огньовете! — изкрещях аз, когато стигнах до западната порта, останал без дъх. — Огньове по валовете! Огън!
Епископ Бедуйн възропта срещу пристигането на Моргана, но Великият крал се обърна с такава ярост към съветника си, че епископът бързо отстъпи пред по-старата вяра. Той веднага заповяда на своите свещеници и монаси да напуснат импровизирания си параклис и да занесат главни по всички краища на укреплението, да съберат дърва, да изскубнат плетовете на колибите, струпани край северната крепостна стена и да накладат огньове. Клоните запукаха и скоро огромни пламъци лумнаха в нощта, а пушекът увисна във въздуха като балдахин. Това трябваше да обърка злите духове и така да ги задържи надалеч от това място, където една принцеса и нейното дете умираха. Ние малките търчахме по насипа и вдигахме ужасен шум със съдовете, който трябваше да всее допълнително смут сред злите сили.
— Викайте — заповядах аз на децата от Инис Уидрин. Към нас се присъединяваха и други деца и гълчавата ставаше все по-оглушителна. Стражите удряха копия в щитовете. Свещениците добавяха нови дърва към десетките клади. А ние крещяхме шумни предизвикателства срещу демоните, които се плъзгаха в нощта и проклинаха усилията на Норуена.
Моргана, Себил, Нимю и едно момиченце влязоха в залата. Норуена изпищя, но никой не разбра дали това беше протест срещу идването на жените на Мерлин или вик на болка, предизвикан от упоритото дете, което разкъсваше тялото й на две. Последваха нови крясъци, когато Моргана изгони прислужничките християнки. Тя захвърли двата кръста в снега и метна в огъня шепа див пелин — женската билка. По-късно Нимю ми каза, че сложили железни късчета във влажното легло, за да прогонят злите духове, които вече се били настанили там, а около мятащата се глава на родилката поставили седем орлови камъчета, които да привлекат добрите духове. Себил, слугинята на Моргана, сложила едно брезово клонче над вратата, а друго размахала над извиващото се тяло на изстрадалата принцеса. Нимю клекнала и се изпикала на прага, за да държи настрана злите феи. Част от урината тя събрала в шепи и я отнесла към леглото на Норуена. Там я разпръснала по сламата, за да издигне преграда пред демоните, ако те успеят да проникнат в залата и се опитат да откраднат душата на детето в момента на раждането. Моргана, чиято златна маска отразявала огнените пламъци, принудила Норуена да разтвори ръце и поставила между гърдите й амулет от скъп кехлибар. Малкото момиче, което беше едно от храненичетата на Мерлин, стояло и в ужас чакало при краката на родилката.
По насипите накладоха още огньове и пушекът от тях закри звездите. В подножието на Каер Кадарн завиха събудените от шума диви животни. Вдигнал очи за молитва към избледняващата луна, Великият крал Утър се надяваше, че не е повикал Моргана твърде късно. Моргана беше дъщеря на Утър — едно от четирите незаконни деца, които Игрейн от Гуинед роди на Великия крал. Без съмнение Утър би предпочел Мерлин да е на мястото на Моргана. Но Мерлин го нямаше от месеци, беше заминал незнайно къде (понякога ни се струваше, че никога няма да се върне). Моргана беше научила всичко, което знаеше, от Мерлин, и трябваше да заеме неговото място в тази студена нощ, в която ние блъскахме съдове и крещяхме до пресипване, за да прогоним злите сили далеч от Каер Кадарн. Дори Утър се присъедини към нашите усилия като удряше с жезъла си по ръба на укреплението, но всъщност не ни помагаше особено. Бедуйн се молеше на колене, а жена му, изгонена от родилното помещение, плачеше и призоваваше християнския Бог да прости на вещиците езичници.