Божествена комедия — Ад
- Автор: Алигьери Данте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Константин Величков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божествена комедия — Ад». Краткое содержание книги:
Божествена комедия — Ад
Перейти на страницу:
До него са Хораций и Овидий,
последний е Лукан, кой чрез смъртта
спаси се от гонения и обиди.28
Понеже името и участта
еднаква е, коя ни тук събира,
посрещнаха ме с почит в тез места.“
Тъй тез певци, чиято слава не умира,
видях събрани окол дивния поет,
кой кат орел над тях криле простира,
Доде един по друг, при сладкий свет,
изглеждах ги с нямо удивление,
любезен подариха ми привет
и зеха в свойто общество и мене.
Към светлината тръгнахме тогаз
ъс приказки, които с изступлене
аз наумявам си до тоя час,
но всуе тях, тъй както подобава,
искал би да повтори моя глас.
До кула стигнахме така, направа
не человеческа, коя стена
висока седем пъти окръжава;
река наокол лейше хладина.29
През седем ширни порти в тез огради
влезнахме всички. Сладка светлина
сияйше над зелени там ливади,
де люде важни, в светло облекло,
разхождаха се край прозрачни вади.
Изкачихме се до едно дърво,
отдето цяло в чудната градина
се видеше туй славно общество.
Видях Електра30 всред една дружина,
в коя познах Хектор, Еней, Цезар,
в премяна военна и тук. Двамина
седяха недалек: Латино цар31
със щерка си Лавиния, Камила,32
Лукреция33, коя с юначен жар
самичка от живота се лишила,
с Пентизелея34 бяха в кът един
и с таз35, коя е Гракхите родила.
Видях Брут, кой изгони злий Тарквин,
и Марция36, и Юлия37 честити;
сам настрана седеше Саладин38.
А по-далек съзряха ми очите
великия мъдрец39, кат цар на своя трон,
окръжен с ученици знаменити,
Сократ и Платон, като на заслон,
до него бяха — троица велика;.
с тях Емпедокл, Анаксагор, Зенон40,
Сенека, Талес41, Диоген циника,
и Демокрит42, кой винаги се смей
и всичко изоставя на ризика.
Лин, Тулий, Ависен43, Орфей,
кой с песни зверовете е смирявал,
Евклид и Ипокрит, и Птоломей44,
и Аверой45, кой чти се вред, де става
по знания от мъдрост важен спор;
и много други йощ покрити с слава
тук отбележи сенки моя взор
и с радост неописна ме плениха.
Доде тъй гледах в светлий тоз простор,
от нази другите се отделиха,
а с вожда свой пак в път тръгнахме ний
и скоро нази изново обвиха
ужасни, непрогледни мрачини.
Перейти на страницу: