Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)

22

„Сметановият пай“ се намира почти непосредствено до хангарите и е най-долнопробното заведение на „Елатрон“. Минавал си покрай входа му десетки пъти… Но едва сега забелязваш табелката, която краси олющената врата:

Сонгбърд ще рече „пойна птица“, кимваш ти — вероятно е някой от местните поети, такива се въдят със стотици навсякъде из Обитаемия космос. Въздишат по старите времена, дрънкат за дружбата си с легендарни пилоти и си изкарват прехраната като съчиняват стихове по поръчка на туристите. Понякога се случва да са достатъчно добри, за да ги открие някой издател и да направи от тях прословути личности — Никлас Хармъни е един добър пример — но в повечето случаи поетическият им талант е доста посредствен… Както е, ако се съди по четиристишието, този на Сонгбърд.

Бутваш вратата и решително влизаш в бара.

Въздухът в огромното помещение е задимен, спарен и смърди на какво ли не — от алкохол до мръсни чорапи, скъп парфюм и мокра кучешка козина. Заведението е претъпкано и най-малко подозрителният клиент изглежда като измъкнат чрез взрив от аграв-затвор.

Пробиваш си път до бара. Естествено, няма нито едно свободно място… Впрочем не, има едно в ъгъла, но на плота пред него е поставена табелка, която гласи: „Тук седя капитан Морган, когато оповести откритието на аурита и почерпи всички“. На съседния стол побелял старец мрачно сърба коктейл, чийто цвят го определя като „Влачена за косите“. На масата отсреща компания оръфани типове блъска карти и ти хвърля повече от подозрителни погледи.

Ако решиш да напуснеш заведението и да отидеш в „Идиот“, мини на 37. Ако заговориш картоиграчите, те очаква 41. Ако седнеш на свободния стол, иди на 11, а ако опиташ да заприказваш стареца, се прехвърли на 31.