Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)
- Автор: Павлова Елена
- Серия: Песни от космическите друми #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)». Краткое содержание книги:
Спасен си! Ако Дансър беше в стаята с теб, вероятно би се хвърлил да го прегръщаш. Корабът поне ти дава възможност да станеш пилот „счупи-глава“ и да се впуснеш в изследване на космоса с надеждата да откриеш някоя планета с достатъчно висока цена.
— Има само една подробност — добавя Дансър, — летищните такси на кораба са просрочени и ако не бъдат изплатени до полунощ днес, той преминава в собственост на космопорта. Приятен ден!
Премини на 1.
Епизоди
1
Е, както излиза, къщата, в която живееш, вече не ти принадлежи… Дванадесетте часа, които са ти отпуснали, няма да променят нещата. Имаш кораб, който също ще ти бъде отнет съвсем скоро — от целия ти досегашен живот ти остава единствено статуетката на проклетото божество на късмета и парите, по съвместителство — и бог на водоснабдяването в обществените бани.
Статуетката, впрочем, се намира на две крачки от видеофона — поставена е на малка махагонова масичка. Третостепенното божество Куртландър е изключително грозно и най-много прилича на дебела жаба. Седнал е по турски върху кръгла поставка и коремът му виси между коленете. Четирите му ръце са причудливо разперени. На едното му око има черна превръзка, другото е опулено и изпъкнало, а грамадната уста е разтворена в нещо, което вероятно е усмивка, но не изглежда по този начин.
— Е, Курти, — казваш му ти, — останахме сам-самички на целия свят… Чудя се само дали да те строша в пода или бих могъл да взема за теб някоя и друга звездичка в антикварния магазин… Носиш късмет, а?
Би могъл да се оттеглиш в стаята си и да прекараш оставащите ти няколко часа в самосъжаление — мини на 15. Би могъл също да си тръгнеш веднага, зарязвайки Курти на произвола на съдбата — иди на 23. А можеш и да вдигнеш статуетката, все още обзет от съмнения дали си струва да ходиш в антиквариата или ще е по-просто да я разбиеш — очаква те 28.
2
Номерът на това билетче е AZD14958763456.
Можеш да се върнеш на 26 за нов избор.
3
Бързо се прибираш и заварваш вкъщи съдия-изпълнител — два робота.
— Но… — зяпваш ти.
— Извинете, господине, но се е получило объркване — срокът след прочитането на завещанието всъщност е два часа! — обяснява съдията.
— Няма значение! — кимваш ти — Само дойдох да си прибера божеството…
— Моля?
— Ето тази статуетка! Принадлежи ми според някакво завещание от чичо ми… Третостепенно божество Куртландър!
Съдията се зачита в списъка в ръката си накрая кимва:
— Да, вземете си го! Приятен ден!
Следващата ти спирка е най-близкото бюро на космическата лотария и вече снабден с дебела пачка пари пристигаш на летището.
Премини на 9.
4
Мрачно поклащаш глава:
— Блазе му на онзи, който ще гушне парите… Наистина жалко!
Понечваш да смачкаш билетчето си, когато откриваш, че към него е залепнало още едно — продавачът просто не го е забелязал.
Ако решиш да отлепиш второто билетче, мини на 21. Ако просто изхвърлиш и двете, мини на 39.
5
Години наред прекарваш, изследвайки необитаемите зони на Дивия космос. Накрая щастието ти се усмихва, откриваш една отлична планета земен тип и си основаваш собствена колония.
Живота си приключваш напълно удовлетворен като патриарх на голямо семейство и… Ако наистина ти се ще да преживееш истинско приключение, най-добре мини на 30, където се връщаш в момента на голямата си печалба от лотарията. Успех този път!
6
Номерът на това билетче е DFG04459645908.
Можеш да се върнеш на 26 за нов избор.
7
След кратки размишления обявяваш:
— Карай към „Елатрон“!
— Както кажеш, Харди! — Хепи изсумтява отново — Само не схващам, какво ще търсим там… Тази загадка е дяволски налудничава! Ти имаш ли някакви идеи?
— Не! — признаваш честно — Но на „Елатрон“ поне ще се видим с приятели… Друго да не е, ще чуем поне слухове за някоя по-интересна област, която си заслужава да се посети…
— И да зарежем Благородника?
— Ти имаш ли някакви други идеи?
Без повече коментар мозъкът се захваща да загрява двигателите.
Няколко часа по-късно вече сте край „Елатрон“.
Бил си тук и друг път, но гледката въпреки това е зашеметяваща. Двойната система се състои от червен гигант и млада синя звезда, които кръжат по шеметни орбити един около друг и са така сближени, че протуберансите им почти се преплитат. След някоя и друга хилядарка години едната звезда ще изсмуче материята на другата и ще я унищожи, но поне докато пра-пра-внуците на пра-пра-внуците на твоите пра-пра-внуци са живи, главната атракция на „Елатрон“ все още ще съществува в ненакърнимо великолепие.