Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)
- Автор: Павлова Елена
- Серия: Песни от космическите друми #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на Бога (Песни от космическите друми — 2)». Краткое содержание книги:
— Здрасти, Кели! — ухилва се той — Да не си открил тайната?
— Не, Сонгбърд, просто исках да те питам дали…
— Казах ти абсолютно всичко, което знам! — той свива рамене — Ако те интересуват и предположения, ще ти кажа, че Морган — и баща ти също — са флиперянски варвари, но това и ти си го знаеш. Е, добре, те са родени и израсли на Добро утро, така че по отношение на флиперянската астрономия трябва да започнеш от там… А що се отнася до събраните ми съчинения, логически би трябвало да се намират в някоя библиотека, нали? Някакъв идиот от Ферол се беше навил да ме издава преди сума ти години, но поезията ми нямаше успех… Пък и аз не пиша за планетарните червеи… Както и да е, сигурно само на Ферол са се запазили няколко бройки… Май това е! Е, ако искаш да ме черпиш…
КОМЕНТАР НА КРИС: Бих могъл да описвам как си пийвате със Сонгбърд или пък посещаваш „Идиот“ или „Ромео и Жулиета“, ако искаш, но това си е излишно губене на обем. Така че просто се върни на [[#t-karta|картата]] и си избери друг обект. Това е всичко, което можеш да научиш от „Елатрон“!
15
С тежка въздишка се отправяш към стаите си — изкарал си целия си живот тук, а ето че изведнъж се налага да зарежеш колекциите си, дрехите си, удобното магнитно легло и всички хубави нещица, които си купувал с години…
Входната врата се изкашля и обявява:
— Имате посетител, господин Хардрайт!
Ще приемеш ли този посетител (20) или ще кажеш, че нямаш желание да виждаш никого (38)?
16
Кимваш:
— Давай да го чуем!
— Мини в пилотската зала, ще ти го пусна!
Настаняваш се на пилотското кресло. Главният екран, който досега е показвал входа на хангара, притъмнява и на него се появява лицето на баща ти.
— Здравей, синко! — казва той — Когато чуеш този запис, аз вече ще съм мъртъв… Знаеш ли, съжалявам за проблемите, които съм ти създал! Предполагам, че се чудиш за произхода на Курти и на кораба, които единствено са ти останали. Никога не съм ти казвал, че имаш чичо… Но запазването на тайната бе от първостепенно значение. Представяш ли си, какво щеше да се случи, ако някой бе научил, че сме роднини на капитан Морган!
Облещваш се срещу екрана.
— Да, Роналд Морган е същият онзи легендарен капитан Морган, който донесе аурит в Цивилизования космос… Според официалните данни, той е загинал при катастрофа. Може и така да е — никога нищо не се доказа. Но още след онзи полет той смяташе, че ще се опитат да го убият. Каза ми, че е засекретил внимателно тайната на ауритната си планета — той я наричаше Благородника. Още тогава бях започнал да трупам дългове, так че той завеща на теб Курти и кораба, с който откри Благородника. Сега, когато капитан Морган е отдавна в небитието и е полузабравена легенда, може би е време да си опиташ късмета. Единственото, което знам е, че той много ценеше Куртландър и според легендата, която ми е разказвал, този бог дарявал съкровища, като разкрие окото под превръзката си. Надявам се тази информация да ти помогне… Но имай предвид, че чичо ти наистина беше дяволски потаен човек! Успех…
Екранът угасва.
Ако имаш Курти при себе си, мини на 32. Ако го нямаш, те очаква 49.
17
Колкото повече време минава, толкова по-силно започваш да вярваш, че е имало нещо по-специално около Сонгбърд — дали пък Морган не е имал точно него предвид, когато е писал за пойните птички в сметаната? Решаваш да провериш това и се връщаш в „Сметановия пай“, но още на вратата те спира грамаден мъжага с много неприятно лице.
— Ти си тоя, дето се скара със Сонгбърд? — мъжагата кимва — Да, ти си! Разкарай се от тук, приятелче! Не те щем в „Пая“!
КОМЕНТАР НА КРИС: Единственото, което мога да те посъветвам, е да пробваш да се разходиш до флиперянския кораб. Но ако и от там са те изритали, не ти остава нищо друго, освен да започнеш от 7 и да се надяваш този път да използваш и мозъка си, освен юмруците си!
18
Разхождаш се из града без посока. Към половин час просто си седиш на една пейка, хапваш някакъв сандвич в долнопробна закусвалня…
Когато накрая решаваш да се прибираш, се оказва, че си се отдалечил значително от къщи. Най-разумно е да спреш такси, което и правиш — все пак са ти останали доста от петдесетте звездички.
Аероколата спира пред къщата, която съвсем скоро няма да е твоя.
— Шест звездички! — ухилва се шофьорът.
Бръкваш в джоба си и за свой ужас не откриваш нито парите, нито билетите за космо-лотарията. Обрали са те, докато си зяпал нсам-натам!
— Преджобили са ме! — възкликваш ти.