Призракът на Сандокан
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Марков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призракът на Сандокан». Краткое содержание книги:
На борда на „Соарес“ настъпи необикновено оживление: всички чувствуваха, че най-после ще се случи нещо наистина интересно.
Сандокан удари с ръка рамото на „братчето“ си:
— Скъпи Яниш, корабът, който нарекох на името на твоя син, сегашния махараджа на Асам, пори вълните към Рифовете на дявола!
— И ако дяволът ни очаква, за да разбие кораба ни, ние ще го пленим! — отвърна Португалеца твърдо. — Дори ще ми бъде по-приятно да го направим наш слуга! Мутри, донеси ми английска бира, това е единственото хубаво нещо, което може да направи Англия!
Португалеца също изглеждаше подмладен поне с десет години. Той действително се изпълваше с желанието да залови дявола, който разбиваше корабите…
ЦИКЛОНЪТ
Цели две седмици „Соарес“ плава към Никобарските острови при необикновено хубаво време. Според изчисленията на Сандокан те бяха изминали сто мили.
Намерението на двамата доскоро отегчени пирати бе да се приближат до островите и да съберат някои сведения за Рифовете на дявола.
Без съмнение някой стар моряк можеше да им разкаже нещо любопитно. Морските легенди се разпространяваха бързо между крайбрежните жители; сигурно някой от тях бе слушал да се разказва за тези „страхотни рифове, пазени от самия дявол“.
Но в началото на третата седмица, Португалеца видя Тигъра на Малайзия изправен на мостика и с поглед, отправен към хоризонта. Веждите му бяха свъсени.
— Какво виждаш, Сандокан? Може би самият дявол те е видял и като добър домакин те кани приятелски да му отидеш на гости.
— Да, имаш право, виждам един дявол, един ужасен дявол. Циклон! — извика Сандокан.
— Полудя ли, братче? На това хубаво време — циклон!
— Точно на това хубаво време. Виждаш ли онези облачета?
— Съвсем невинни топки памук…
На небосклона се бяха появили много бързо облачета, които като гъста мрежа започваха да го кръстосват,
— Тези памучни топки, както благоволяваш да се изразиш — каза Сандокан, — скоро ще се превърнат в страшни облаци, Целият ти организъм не ти ли подсказва нещо?
— Чувствувам особено потискане,
— Точно така. Особено, Това са първите признаци. Драги ми Яниш, нашето желание да видим променено времето, скоро ще се сбъдне!
Наистина въздухът стана доста тежък и потискащ.
Неочаквано топъл вятър смути лъжливото спокойствие на морето и небосвода. Облачетата станаха по-многобройни и по-гъсти.
— Господи… циклон при това спокойствие! — настояваше Яниш.
— Затишие пред буря — забеляза Сандокан, — не усещаш ли как слънцето прежуря?
— Наистина. Това означава, че времето ще се промени.
— Когато наближава циклон, времето винаги е много хубаво. Не се лъжа. Ще видиш след малко, към залезслънце, небето ще стане меденочервено..
Голямата опитност на Сандокан не го мамеше. Към залез цялото небе стана огненочервено. След това на хоризонта се появиха гъсти облаци.
— Земя! — извика Португалеца. — Дано се приближим, преди да е започнал твоят циклон!
Сандокан се засмя:
— Не е земя, Яниш, твоите очи те лъжат. Това, което взимаш за земя, е ивица гъсти облаци.
Някъде далече прокънтя гърмеж.
— Сега се дръж, драги — каза Сандокан и слезе долу. — Скоро нашият „Соарес“ ще бъде подложен на тежко изпитание. Ще танцува може би цяла нощ.
Изведнъж морето стана страхотно. Огромни вълни връхлетяха върху кораба и започнаха да го подмятат като играчка.
Цялото небе се покри с тъмни облаци; гърмежите ставаха по-чести и по-застрашителни.
Платната бяха събрани, но въпреки това корабът се движеше много бързо, тласкан от вълните и от силния вятър.
Яниш, Сандокан и всички моряци се бяха уловили кой за каквото може и се държаха да не ги завлекат вълните в морето.
— Ето ни задоволени — извика силно Сандокан, за да го чуе Яниш.
— Сега не мога да отрека, че е циклон — отвърна Португалеца.
Той се загледа към някаква тъмна маса, която сякаш се приближаваше,
— Погледни там, Сандокан, не виждаш ли нещо?
— Трябва да е кораб — отговори Пиратът, — но светлините са изгасени. Мисля, че не е по-добре от нас.
— Струва ми се дори, че потъва — каза Португалеца.
— Така е — потвърди Сандокан, — адският шум на вятъра не ни позволява да чуем виковете за помощ на давещите се!
Грамадна вълна повдигна кораба и го стовари в зиналата бездна. … .
— Виждаш ли още кораба? — попита Сандокан.
— Не… Изчезна! — отвърна Португалеца.
— Страхувам се, че нещо подобно ще се случи скоро и със „Соарес“!
— Имам доверие в моя кораб! Той е построен солидно и ако не връхлетим на някои скали, отговарям за него!
Вятърът затихна почти мигновено. Силен вик долетя до слуха на двамата приятели. Идваше от морето. Те приближиха перилата и отново чуха същия призив.