Призракът на Сандокан
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Марков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призракът на Сандокан». Краткое содержание книги:
— Защо?
— За да им отправя един въпрос и да поискам съответно отговор.
— Отговор? От птици?
— Да, скъпо братче.
— Не те разбирам.
— Че как ще ме разбереш, като не си португалец. И то от крайбрежието.
— Обясни ми, без да се занасяш.
— Ето: когато бях малък, чувах от ловците в моята родина, че ако успееш да убиеш седем патици по време на прелитането им, ще се случи нещо необикновено.
— И какво смяташ да направиш сега?
— Какво смятам ли? Сега? Ами ще убия седем от тези животинки.
— Възможно е да го направиш. Патиците ще прелетят точно над нашия „Соарес“. Но, струва ми се, не е възможно да се случи нещо необикновено след това.
— Възможно или не, ще видим, поне времето ни няма да изтече, докато стрелям, с прозяване.
— Ще имаме и вкусно печено — прибави Мутри.
— Да, разбира се, ако патиците имат любезността да паднат точно в нозете ти — забеляза Сандокан.
— Дори й да паднат във водата, пак ще ги уловим — каза Мутри.
— Да си призная — каза Португалеца, — и на мен ми се яде печено патешко, но ми се струва, че с пушки ще бъде много трудно да ги убием на тази височина, на която ще прелетят.
— Ще стреляме всички заедно — каза Сандокан, — и ще видим какъв резултат ще получим. Точно седем ли трябва да бъдат?
— Разбира се.
— Хайде, тигърчета! Ставайте! — заповяда Сандокан. — Вземайте пушките и чакайте ятото да мине над кораба! Трябва да паднат седем. Ние сме двадесет души, няма да е трудно.
— Ако улучим повече — каза Мутри, — печеното ще бъде значи по-изобилно.
— Предпочитам ги само седем — каза Яниш, — това ще ми помогне да проверя легендата, за която говорих.
Ятото приближаваше бързо. Когато бе точно над кораба, Яниш даде знак за огън.
Петнадесет пушки изгърмяха наведнъж.
Няколко патици паднаха в морето, близо до кораба.
Яниш ги преброи. В това време ятото се пръсна и се събра далече от кораба.
— Шест са! Само шест! — извика Португалеца с голямо разочарование, — Само за една патица ще бъдем принудени да се прозяваме все така из тия спокойни води.
— Но затова пък ще имаме печено — каза Мутри. Той се прехвърли през перилото и скочи в морето. Други „тигърчета“ го последваха.
След две минути шестте патици бяха уловени и занесени на мостика. Тигърчетата ги оскубаха веднага.
— Защо не убихте седем? — попита ядосан Португалеца. — Излезе, че орисницата ни е предрекла наистина да се прозяваме, докато ни се разкъсат челюстите.
Сандокан не отговори. Не искаше всички да забележат, че самият той е леко разочарован.
Суеверието бе пуснало дълбоки корени във всяка ориенталска душа и Сандокан би дал и най-скъпия си диамант, патиците да се окажат седем.
— Няма какво да се прави — рече тихо Португалеца, съдба! Излезе, че наистина, ако искаме да се отървем от скуката, трябва да взривим „Соарес“.
Едва изрече тези думи и трепна. Един от моряците тигърчета се развика:
— Гледайте! Закъсняла патица!
— Вярно бе! — викна Португалеца с нескрита, детска радост.
— Ето я и седмата — каза по-тихо Сандокан. Патицата приближаваше.
— Внимавай — каза Сандокан, — ще стреляме само ние двамата и ако не сполучим, ще означава, че не заслужаваме да се измъкнем от скуката.
Те едновременно вдигнаха пушките си и стреляха. Патицата падна ранена и се заплете в корабните въжета.
— Седмата! — извика Португалеца победоносно. — Сега ще чакаме да видим какво ще се случи.
— И ако нищо не се случи, значи не трябва да вярваме на легендите на твоята родина.
— Във всеки случай една патица повече! — каза Мутри и взе птицата от моряка, който, пъргав като катерица, се бе покатерил по въжетата.
Сандокан запали чибука си. Яниш зави нова цигара и двамата се излегнаха на мостика в очакване легендата да се сбъдне.
— Ние сме същински стари деца — въздъхна Сандокан.
— Защо мислиш така?
— Защото и двамата повярвахме на една шега.
— Какво да се прави… Безделието е баща не само на всички пороци, но и на суеверията… Ех… ще хапнем поне патица!
Изведнъж възклицание на учудване се изтръгна от Мутри, който скубеше патицата.
— Какво има? — запита Пирата на Малайзия, привлечен от вика.
— Тигре, виж — отвърна Мутри и подаде патицата, — на левия и крак има нещо завързано!
Сандокан взе патицата и прегледа крака й. Португалеца приближи към него.
— Казах ли ти аз! Тази седма патица крие изненада! На левия крак на птицата бе увито парче плат и завързано добре.
— Патицата, която има превързан крак и която лети над океана, не е нещо обикновено — заяви ексмахараджата.
— Това нещастно животинче се е мъчило да настигне ятото — каза Сандокан.