Призракът на Сандокан
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Марков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призракът на Сандокан». Краткое содержание книги:
— Някой вика за помощ — каза Сандокан.
— Толкова е тъмно, че абсолютно нищо не може да се види.
Циклонът започна да затихва и вълните намалиха височината си.
Викът за помощ се потрети.
— Ето го! — извика Мутри. — Някакъв човек се е вкопчил в спасителен пояс.
— Хвърлете му въже! — заповяда Сандокан. Заповедта бе изпълнена и след малко на мостика се изкачи снажен мъж.
Тъмнината не позволяваше да се различат ясно чертите му. Той се отпусна върху куп въжета; в това време един моряк му подаде чаша с арак.
Мъжът я изпразни на един дъх.
Морето се бе успокоило. Тигърчетата запалиха фенерите.
Сандокан приближи до мъжа и го изгледа.
Спасеният, като видя Тигъра на Малайзия, подскочи изненадан, но веднага се опита да прикрие изненадата си:
— Изкъпах се добре, но и доста поизмръзнах.
— Дайте му още една чаша арак — каза Сандокан. г Когато човекът изпи индийското питие, каза:
— Струва ми се, че само аз се спасих от потъването на „Цейлон“,
— Корабът, който потъна, „Цейлон“ ли беше? — попита Португалеца.
— Да — спасеният наблюдаваше настойчиво лицето на Пирата.
— Трябва да се е натъкнал на някоя подводна скала … В морето бяха спуснати няколко лодки, но всичките се обърнаха … Аз успях да се заловя за един спасителен пояс и щастието ме доведе до вашия кораб…
— Закъде плаваше „Цейлон“?
— За Сингапур… Носеше двадесетина пътници…
— Между които бяхте и вие? — запита Сандокан и вдигна фенера към лицето на спасения. — Странно впечатление ми прави вашето лице, господине. Струва ми се, че съм го виждал някъде, но не мога да си спомня къде.
— Не вярвам да съм имал честта да ви срещна… Аз съм търговец от Сингапур — мъжът потрепера от студ.
— Заведете го в каютата и му дайте дрехи за преобличане — каза Сандокан.
— Благодаря, господине — каза търговецът, — наричам се Стефан Милнер. Надявам се, някой ден ще мога да ви се отплатя.
— Аз се казвам… сър Валтер — прибави Сандокан, — пътувам за удоволствие заедно с приятеля ми
Гомиш…
— Плаваме към Рифовете на дявола — каза Португалеца, — знаете ли ги, господине?
— Не, за щастие — отвърна Стефан Милнер, — но за тях слушах да говорят, преди да потъне корабът. Спомням си, един моряк разправяше: „Близо сме до Рифовете на дявола.“ Веднага след това се натъкнахме на скалите …
— Трябва да плаваме внимателно — каза Сандокан, — времето скоро ще се оправи. Придружете господина до каютата му. Ще се видим утре заранта и ако пожелаете, ще ви свалим в първото пристанище…
Господин Милнер отиде в каютата си. Но движенията му не бяха много сигурни, той гледаше с недоверие тигърчетата и Сандокан.
— Чудно — забеляза Сандокан и приближи до Португалеца, — струва ми се, че виждам втори път лицето на този господин.
— То никак не ми харесва — забеляза Португалеца.
— Ще го свалим на някое пристанище — каза Сандокан, — сега поне знаем, че сме близо до Рифовете на дявола.
— Можем да благодарим на провидението, че не ни сполетя съдбата на „Цейлон“.
— Имаше един момент, в който се страхувах…
— И аз… Но така е по-добре, чувствуваш поне, че живееш. И то доста бурно!
— Струва ми се, че морето е вече спокойно. По небето се виждат няколко звезди. Можем да лягаме да спим…
— Преди това да сръбнем английска бира — каза Португалеца, — гърлото ми е съвсем пресъхнало.
ТАЙНСТВЕНОТО ИЗЧЕЗВАНЕ
При изгревслънце Сандокан се покачи на мостика. Денят започваше с хубаво слънце: морето бе огледално спокойно. Свеж ветрец подухваше откъм запад и изпълваше платната на „Соарес“, който продължаваше да напредва предпазливо.
Пиратът взе далекогледа.
В безкрайната самота на океана откри тъмно, едва забележимо петно.
— Малък остров! — измърмори и даде нареждане корабът да напредва още по-предпазливо.
Морето започна да става опасно: виждаха се подводни скали.
След малко на мостика се покачи и Яниш. Сандокан му показа тъмното петно. .
— Струва ми се, това са Рифовете на дявола.
— Така изглежда … На картата ги няма. Оттук минават много малко кораби. И за това са причина може би легендите за корабокрушенията, които стават насам.
— Какво ли прави нашият пасажер, когото спасихме? — попита Португалеца.
— Голям сънливец трябва да е — забеляза Сандокан, — но ще пратя да го събудят. Мутри, иди да почукаш на вратата на господин Милнер.
Мутри слезе при каютата, след малко се върна и съобщи новината, която изненада доста двете „братчета“.