Призракът на Сандокан
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Марков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призракът на Сандокан». Краткое содержание книги:
— Струва ми се… не — каза Сандокан, — стари сме, но не това, разбира се, е основната причина.
Яниш хвърли угарката си нервно.
— Стари ли сме… каза?
Ами ти какво искаш? Да кажа, че сме млади? На петдесет сме. И нито година повече! И няма да ти простя, Сандокан, за тая обида! — Португалеца се наежи. — Хора като нас остаряват само когато стоят с празни ръце и се прозяват…
— Не разбра ли, че не ни остава друго?
— Не, не съм разбрал. И не желая да споделям твоите мисли с нашите тигрета. Виж ги как се излежават, да ти се скъса сърцето.
— Почиват върху лаврите си, какво искаш.
— Стига! Докога ще трае гоя живот?
— Оттеглихме се, за да скучаем, ти остави твоя махараджа, аз се погребах, да направя удоволствието на Джеймс Брук. Добре, прав си. И какво сега?
— Да не продължаваме да бъдем глупаци, това! — каза ядно Португалеца, който бе ексмахараджа, и запали нова цигара.
— Казвай, каквото искаш да кажеш, само че съвсем ясно — каза Пирата на Малайзия и очите му светнаха при мисълта, че „’братчето“ му може би си е наумило да прекъснат бездействието, което наистина ставаше непоносимо.
— Искам да кажа — въздъхна Яниш, че по един или друг начин трябва да се измъкнем от това затъпяване.
— По-точно, по-точно. Имаш ли план?
— План ли? Не бързай толкова! Нали не искаш да бъдеш пират, как да ти предложа тогава нападение срещу някой по-едър кораб?
— Ти знаеш — отпусна дъх Пирата на Малайзия, — че моето морско разбойничество всъщност никога не е било престъпно. Англичаните ме изпъдиха от моето царство и аз им отмъщавах, като нападах корабите им.
— Така е, братче. Твоето бе война, не пиратство.
— Неприятелите ми ме направиха жестокия тигър на Малайзия!
— Така е.
— Но душата ми не ми позволяваше да се бия несправедливо.
— Разбирам — каза Португалеца, — искаш да ти потърся тук, сред това спокойно море, благородна причина за нови битки. Струва ми се, че твоите желания са доста големички. Какво искаш да ти намеря? Наоколо не се мярва дори потъващ кораб. Нищо. Абсолютно нищо!
Португалеца се изправи.
Вдигна очи и ръце към небето и започна на шега:
— Господи на риска и на авантюрата, ти, който в миналото ни дари с толкова опасни преживявания, приключения, в които много пъти играхме на живот и смърт, нима искаш сега да умрем от прозяване? Ние не сме хора, родени да водят спокоен, бездеен живот, ние сме създадени, за да паднем на ден най-малко по десет пъти в ноктите на смъртта и да се спасим, разбира се. Спокойното съществувание ни задушава! Ние, Господи на авантюрата, не можем да живеем, ако не рискуваме постоянно, изпрати ни някой дявол, изпрати ни някой пират, по-жесток от нас, и ще видиш ексмахараджата на Асам и Тигъра на Малайзия как знаят да се забавляват!
— Твоята молитва е много трогателна, Яниш — каза Сандокан, — но се страхувам, че Господа Бога на опасностите и риска е станал глух за нашите молитви.
— В такъв случай не знам какво да правя вече — разпери леко ръце Яниш,. — и ще бъда принуден да ти подскажа една идея, за да се освободим най-после от скуката.
— Да я чуя!
— Много е проста, но се страхувам, че няма да те зарадва съвсем.
— Хайде де, не изчерпвай търпението ми! Иска ли се смелост за изпълнението?
— О! И още каква!
— Тогава не разбирам защо се бавиш. Говори най-после!
— Повтарям, много е просто. Ще възпламеним бъчвата с барут, която имаме на кораба си, и ще хвръкнем всички във въздуха!
Португалеца избухна в смях, за малко да се задави.
Надяваше се, че и Сандокан ще стори същото. Но Пирата на Малайзия се усмихна леко и погледът му отплава към хоризонта.
— Какво има? — запита Португалеца.
ПРЕЛИТАНЕТО НА ПАТИЦИТЕ
Сандокан не отговори. Очите му все още бяха приковани някъде много далече.
Португалеца проследи погледа му.
Сивкав облак се бе появил на хоризонта сред тъмната синева на небосклона.
— Кораб ли? — запита Португалеца,
— Не — каза Сандокан. — Мутри, дай ми далекогледа.
Млад малайзиец с маслиненотъмна кожа и бляскави очи приближи до каютата и подаде на Сандокан далекогледа.
— Ето, Тигър — каза той.
Сандокан опря далекогледа до очите си и впи поглед към облака, който приближаваше.
— Е? — запита Португалеца.
— Прелетни птици — отвърна пиратът, явно разочарован, и подаде далекогледната тръба на Португалеца.
На свой ред Португалеца загледа към белезникавия облак.
— Имаш право. Това е ято прелетни птици, които се отправят на север. Дано Богът на опасностите и риска направи така, че да се окажат диви патици.