Краят на западната цивилизация
- Автор: Андреев Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на западната цивилизация». Краткое содержание книги:
М: Макрополитиката не е в състояние перманентно да намалява безработицата и да ускорява икономическия растеж. Усилията растежът да бъде стимулиран предизвикват инфлация.
З. К: фискалната политика е по-резултатна и по-предвидима от монетарната.
М: фискалната политика е относително импотентна поради изтласкващия ефект.
4. К: Целенасочената макрополитика има по-голяма вероятност да води икономиката към стабилизация, отколкото фиксираните правила.
М: Към стабилност водят по-вероятно фиксираните монетарни правила, отколкото целенасочената (дискреционна) макроикономика.
5. К: Влиянието на монетарната политика се пренася върху икономиката индиректно, посредством лихвения процент.
М: Монетарната политика упражнява пряко влияние върху търсенето на стоки и услуги.
6. К: фискалната политика упражнява непосредствено влияние върху икономиката посредством разходните потоци.
М: Влиянието на фискалната политика върху икономиката се пренася индиректно, посредством лихвения процент и скоростта на паричното обращение.
Двата подхода имат еднаква крайна цел: печалбата. Човекът, неговото оцеляване и битие не са предмет на макроикономиката — за нея съществуват само продавачи и купувачи.
Идеалните участници в икономическата игра са хора, изчисляващи печалбите и загубите (активите и пасивите) и нищо друго. „Другото“ е в сферата на идеологията-пропаганда и е бизнес на други професионалисти-манипулатори, които „промиват мозъците“ на широката публика. Понеже самият Фридман признава: „Никое общество не е стабилно, ако му липсва един основен комплекс от ценностни съждения, приемани несъзнателно от по-голямата част от обществото. Някои ключови институции трябва да бъдат признати за «абсолютни», а не само за инструментални“ [13].
Д. Готие и Дж. Бюкенан, позовавайки се на Т. Хобс, достигат до извода, че „homo oekonomicus е фактическият и същностен елемент на човешкия характер… Това е чертата, която прави човешкото поведение разбираемо и прозрачно…“ [13].
Според Е. Бърк, светът и пазарът в частност са управлявани от божествен закон и затова бунтът срещу този закон в името на протекционистки реформи трябва да се смята за кощунствен акт на противопоставяне на Бога и на реда, който той е създал. [13].
За Ейн Ранд „капитализмът е единствената система, опряна на обективната теория на ценностите“. „Пазарните механизми са приложими към стоките, но също и към хората, чувствата, мислите, преживяванията и убежденията“. „Капитализмът е идеал. Безсмислени са споровете как да бъде реформиран и модифициран, защото той самият, в своя чист вид, е норма сам по себе си…“. „За чест на човечеството се появи… страната на парите — нямам по-силна и по-достойна дума, за да изразя преклонението си пред Америка, защото това означава страна на разума, справедливостта, свободата, производството и постиженията“ [13].
Л. фон Мизес пише, че „свободният пазар е единствено възможният постулат на рационалистичната методология, основана на твърдението за непроменливостта и еднородността на човешкия разум“ [13].
Апологетиката може да бъде продължена. Идеологията-пропаганда, преминаваща в религия, „покрива“ и „учени“, и „прости“ хора и не оставя пространство за други мнения.
II. Днес капитализмът е невъзможен
Както стана ясно от предишната глава, „капитализмът е социално-икономическа система, чийто основен механизъм е ориентиран към производството на стоки чрез рационално пресмятане на стойност и цена и към последователно натрупване на капитал за целите на нови капиталовложения“ (Д. Бел) [2].
След разделението на труда пазар е съществувал винаги — хората са продавали или разменяли излишеците на своята продукция, която не са в състояние да изконсумират лично. При капитализма за пръв път всички стоки се произвеждат само за продажба с цел реализиране на печалба.
1. Отклонения от „чистия“ капитализъм
„Бащата“ на западногерманското икономическо чудо през 50-те години Лудвиг Ерхард дава следните „предписания“ [8]:
Средство за всяко благосъстояние е конкуренцията. Картелите трябва да бъдат забранени. Предприемачът отговаря за своето предприятие, но за икономическата политика трябва да отговаря държавата. Една предприемаческа, но планова и принудителна по своята същност икономика е не по-малко порочна от административната принудителна икономика. Законодателят е длъжен да отстранява факторите, които смущават нормалното развитие на пазара. Инфлацията е напълно неморално пазарно средство, кражба срещу собствения народ; тя никога не ни връхлита като природно бедствие или като трагична небрежност, а винаги е предизвикана от лекомислие и престъпна политика. Не бива да се залага на допотопния либерализъм от времето на английската промишлена революция.