Краят на западната цивилизация
- Автор: Андреев Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на западната цивилизация». Краткое содержание книги:
Брутен вътрешен продукт (БВП) — пазарна стойност на стоките и услугите, произведени в страната за определен период от време (обикновено 1 година) от всички фирми.
Брутен национален продукт (БНП) — същото, само от националните (местните фирми).
Национален доход — общият доход на собствениците на труд и капитал за даден период, равен на нетния вътрешен продукт (с отчитане на инфлацията), минус косвените данъци.
Активно население — лицата над 16 години, които са на работа или търсят работа.
Структурна безработица — безработица, дължаща се на структурни промени в икономиката, които премахват определени професии, а за новите работни места безработните нямат нужната квалификация.
Циклична безработица — безработица, дължаща се на рецесия.
Инфлация — повишаване на общото равнище на цените при намаляване на покупателната способност на паричната единица.
Стагфлация — едновременно наличие на инфлация и забавен растеж или спад на производството.
Съвкупно търсене — общи текущи разходи за покупка на стоки и услуги (потребление, инвестиции, правителствени разходи, нетен експорт).
Инвестиции — поток от разходи за дълготрайни активи (основен капитал) и добавъчни складови запаси (оборотен капитал) за даден период.
Фиксирани инвестиции (постоянен капитал у Маркс) — разходи за нови дълготрайни активи (сгради, машини, обзавеждане).
Инвестиционни запаси (променлив капитал у Маркс) — променящи се запаси от суровини, материали и непродадени стоки.
Фискална политика — данъчно облагане и бюджетни разходи, като инструменти за въздействие върху съвкупните търсене и предлагане; това е непазарна и главно нелиберална намеса в пазарната стихия.
В борбата с кризите (спадове, оживления, рецесии, инфлации, стагфлации…) макроикономиката като наука се съобразява със следните закони [20]:
Закон за сравнителните предимства — индивидите, фирмите, регионите и държавите могат да спечелят от специализацията в производство на стоки, които произвеждат по-евтино и ги разменят с други желани от тях стоки, които имат по-висока алтернативна цена за тях. Това е така на теория, при добра воля на всички участници в пазара. На практика силните диктуват цените на слабите.
Закон за търсенето — принцип, според който цените на стоките са в обратна зависимост от количеството стоки, които купувачите желаят да купят. Това е очевидна баналност.
Закон за предлагането — принцип, според който има пряка връзка между цената на стоката и предлаганото количество.
Закон на Сей — производството само си създава търсене; свръхпроизводство не е възможно, защото общата стойност на произведените стоки и услуги винаги е достатъчна, за да бъдат купени. Законът непрекъснато се опровергава от практиката.
Принцип на акселератора — потребителското търсене води до увеличаване на инвестициите, тъй като, за да се произведат повече допълнителни стоки, е необходим повече обществен капитал.
Печалбата е възнаграждение, което предприемачът получава за проекта, който осъществява, т.е. за своя труд. Не става дума за принадена стойност.
Конкуренцията е жизнено важна за регулативната роля на пазарния механизъм, понеже обвързва цените на стоките с действителната им стойност. Без конкуренция се достига до монополизъм. От друга страна всеки истински капиталист се стреми да унищожи конкурентите си и да стане монополист — това е крайната цел на конкуренцията.
В малките общности (държави, общини) и в някои отрасли (железници, пощи, топлофикация, електрификация, водоснабдяване) съществуват т.н. естествени монополи — раздробяването на монополиста на по-малки фирми влошава работата.
За дадена страна паричният поток на разходите за крайни продукти = БВП (или БНП за „затворените“ икономики) = паричния поток на разходите за производствени ресурси. Това е аналогично на един счетоводен баланс, където винаги графата „дебит“ = графата „кредит“.
Едно от постоянните явления на капиталистическата икономика е безработицата („незаетостта“). „Загубите (за обществото, а не за частните фирми — б.а.) от безработицата са най-солидното документирано разхищение в съвременната пазарна икономика. То е с много по-големи измерения, отколкото са загубите от неефективност на микро-равнище, предизвикани например от възникването на монопол или от въвеждането на мита и квоти във външната търговия“ (Ст. Савов) [20].