Краят на западната цивилизация

Когато банките понижават лихвения процент, за предприемачите е рентабилно да направят нови инвестиции, а за гражданите — да спестяват. Ако „прекалят“, лихвеният процент се повишава и инвестициите намаляват. Настъпва стагнация, но тя е временна.

За да се увеличават продажбите (т.е. печалбите), трябва да нараства производителността на труда и това е от полза за всички: цените спадат, заплатите се вдигат. Така от конкуриращи се и преследващи печалба хора се създава организирано материално осигуряване посредством саморегулиращия се пазарен механизъм (Р. Хайлбронер, Л. Туроу) [26]. Според американския президент Джон Тайлер (1841–1845), „едно алчно общество може да формира управление, способно да го защити от алчността на неговите членове“, като „завербува интересите на порока… в полза на добродетелта“; „принципите на дадено общество могат да са добродетелни, макар съставляващите го индивиди да са порочни“. Т.е. общество от дяволи може да бъде ангелско. Ако общественият ред е правилен.

Редът е „правилен“, ако обществото е демократично и либерално. Политическият либерализъм осигурява правни гаранции за свободата на личността, която най-често се отъждествява с правото на неприкосновена частна собственост. Това се осъществява чрез добри закони, създавани и защитавани от демократични институции (парламент, правителство, съдилища, полиция, затвори…). Политическият либерализъм се преплита с икономическия (laissez faire) и е тясно свързан с демокрацията.

Демокрацията е форма на управление, при която номинално народът управлява себе си. В големите общности не е възможна пряка демокрация, а само представителна: избраните от народа или част от него народни представители управляват от негово име. В демократичните процедури може да участвува целият народ, но те могат да бъдат и привилегия само на елита. Демокрацията не е задължително условия за развитие на капиталистическа икономика — последната може да съществува и при свирепа диктатура (тирания).