Пространно житие на Константин-Кирил
- Автор: Охридски Климент
- Язык: болгарский
- Переводчик: Хр Кодов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пространно житие на Константин-Кирил». Краткое содержание книги:
А философът се върна обратно по своя път.
В първия час, когато си правеше молитвата, нападнаха го маджари, които виеха като вълци и искаха да го убият. Но той не се уплаши и не изостави молитвата си, а само казваше „Господи помилуй“ — защото беше свършил вече службата [на първия час]. А те, като го видяха, по божие повеление се укротиха и започнаха да му се покланят. И като изслушаха поучителните слова от устата му, пуснаха го с мир с цялата му дружина.
Като се качи на кораб, [Константин] пое пътя към хазарската земя, между Меотийското езеро и Каспийската врата на Кавказките планини. Хазарите изпратиха да го посрещне един опитен и хитър мъж, който влезе в разговор с него и му рече: „Защо вие имате лошия обичай да поставяте на мястото на един цар друг цар, от друг род? Ние [винаги] правим това според рода.“ Философът му отговори: „И Бог на мястото на Саула, който не вършеше нищо богоугодно, избра Давида, който угаждаше Богу, и неговия род.“ Онзи отново запита: „Защо вие изказвате всичките си доводи, като държите Библията в ръка? Ние не [постъпваме] така, а изнасяме всичката си мъдрост от гърдите си, като да сме я погълнали, и не се гордеем с Писанието като вас.“ А философът му отвърна: „На това аз ще ти отговоря така: ако срещнеш гол човек и той ти каже «Имам много дрехи и много злато», ще му повярваш ли, като го виждаш гол?“ Хазаринът отвърна: „Не.“ Тогава философът му рече: „Така и аз ти казвам: ако ти наистина си погълнал всичката мъдрост, както се хвалиш, кажи ми колко родове има от Адама до Мойсея и по колко години е държал всеки род?“ Като не можа да отговори на това, хазаринът млъкна. Като стигнаха там [т.е. в столицата], когато щяха да седнат на обяд у кагана, попитаха го: „Какъв е твоят сан, та да те поставим [на съответно място] според сана ти?“ Той рече: „Имах дядо, много велик и славен, който стоеше близо до царя. Но когато отхвърли дадената му голяма чест, той бе изгонен и отиде в чужда земя, обедня и там ме роди. Аз потърсих предишната си прадедовска чест, но не можах да я постигна, защото съм Адамов внук.“ Те му отговориха: „Уместно и право говориш, гостенино.“ И оттогава почнаха да му оказват почести.
Каганът вдигна чаша и рече: „Да пием в името на единия Бог, който е създал всяка твар.“ А философът, като взе чашата си, рече: „Пия в името на единия Бог и на неговото Слово, който чрез словото е създал всяка твар, чрез когото се утвърдиха небесата, и в името на животворящия Дух, чрез когото се крепи цялото им войнство.“ Каганът му отговори: „За всичко говорим еднакво, но различно мислим само по това: вие славите троица, а ние само един [Бог], придържайки се о Писанието.“ Философът отговори: „Писанието проповядва и Слово, и Дух. Ако някой ти оказва почит, но не почита твоето слово и твоя дух, а пък друг почита и трите, кой от двамата те почита повече?“ „Който почита и трите“ — рече каганът. Тогава философът отговори: „Затова ние постъпваме по-добре, като доказваме това с примери, вслушвайки се в пророците. Защото Исайя е рекъл: «Чуй ме, Якове Йзраилю, когото аз съм призовал: Аз съм първият, аз съм во веки; и сега ме проводи Господ и неговият Дух.»“
Юдеите, които стояха наоколо, му рекоха: „Кажи ни, как може женски пол да вмести в утробата си бога, когото не може да погледне, а камо ли да роди?“ А философът, като посочи с пръст кагана и неговия пръв съветник, рече: „Ако някой каже, че първият съветник не може да приеме кагана на гости, а пък след това каже, че последният негов слуга може да приеме кагана и да му окаже почести — как да нарека такъв човек, кажете ми: умен ли, или безумен?“ „Безумен, и то много безумен“, отвърнаха те. Тогава философът ги запита: „От всички видими твари кое е най-достойно?“ Отговориха му: „Човекът; защото той е създаден по образ и подобие божие.“ А философът им рече: „Не са ли тогава безумни ония, които казват: Бог не може да се вмести в човека? Та нали той се вмести и в къпина, и в облак, и в буря, и в дим, когато се явяваше на Мойсея и на Йова? Как можеш, когато един е болен, да лекуваш другиго? И човешкият род, който е изпаднал в изтление, от кого другиго би получил обновление, ако не от самия свой творец? Кажете ми: ако лекарят иска да постави пластир на някой болен, на дърво и на камък ли ще го постави? И ще направи ли по тоя начин болния човек здрав? А защо Мойсей, подбуден от светия Дух, рече в молитвата си, простирайки ръце [към Бога]: «Не ни се явявай вече, милосърдний Господи, в каменен гръм и в тръбен глас, но се всели в нашите утроби и отнеми нашите грехове!» Така казва Акила.“
И така се разотидоха от обяда, като определиха ден, в който да беседват за всички тези неща.