Пространно житие на Константин-Кирил
- Автор: Охридски Климент
- Язык: болгарский
- Переводчик: Хр Кодов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пространно житие на Константин-Кирил». Краткое содержание книги:
Такива слова изричаше Константин.
Вдълбочавайки се в много от беседите [на Григорий Богослов] и в тяхната голяма мъдрост, като не можеше да разбере дълбочина на смисъла, изпадна в голямо униние. А там имаше един чужденец, който беше опитен в граматиката. Отиде при него, падна в краката му, откриваше му душата си и го молеше: „Научи ме добре на граматическото изкуство.“ А той, погребвайки своя талант, му рече: „Момко, не си хаби труда; зарекъл съм се до края на живота си да не уча никого на това.“ Но момчето пак го молеше със сълзи на очи: „Вземи целия дял, който ми се пада от бащиния ми дом, но ме научи.“ Но той не искаше да го послуша и Константин си отиде вкъщи и пребиваваше в молитва, за да постигне желанието на сърцето си.
Но скоро Бог изпълни желанието на ония, които му се боят. Царският управник, който се нарича логотет, като чу за неговите дарби, за неговата мъдрост и прилежно учение, което беше вродено у него, прати да го повикат, та да се учи с царя. Като чу това, момчето се запъти с радост; и тръгвайки на път, коленичи и отправи молитва към Бога, думайки: „Боже на отците ни и Господи на милостта, който си направил всичко със словото си и с премъдростта си си създал човека да владее над сътворените от тебе твари. Дай ми намиращата се край твоя престол премъдрост, за да разбирам каква е твоята воля и да се спася. Защото аз съм твой роб и син на твоята робиня.“ И като изрече докрай тази Соломонова молитва, стана и каза „Амин!“.
Като дойде в Цариград, дадоха го на учители да се учи. В три месеца той усвои граматиката и се зае с другите науки: изучи Омира и геометрията, а при Лъва и при Фотия — диалектиката и всички философски науки, а освен тях и риторика, и аритметика, и астрономия, и музика, и всички други елински изкуства. И той бързо изучи всички тези науки, като да би изучавал само една от тях. Защото бързината се съчетаваше с прилежанието, като се надпреварваха взаимно, чрез което се постигат науки и изкуства. Но още повече от учението той проявяваше своя кротък нрав и беседваше само с ония, с които това беше по-полезно, като странеше от онези, които имаха склонност към зло. Гледаше и вършеше само едно: как вместо земното да придобие небесното, да излети от това тяло и да живее с Бога.
Логотетът, като го видя, че е такъв, даде му власт над целия свой дом и му позволи да влиза свободно в царските палати. А по-късно веднъж го запита: „Философе, бих искал да зная що е философия.“ А той с бързия си ум отговори веднага: „Познаване на божиите и човешките неща, което учи доколко човек може да се приближи към Бога и как чрез дела да стане образ и подобие на оногова, който го е създал.“ От това този велик и почитан мъж го обикна още повече и често го разпитваше за тия неща. И Константин му разкриваше философското учение, като изказваше дълбоки мисли с малко слова.
Така той пребиваваше в чистота и колкото повече угаждаше на Бога, толкова по-обичан ставаше на всички, тъй че мнозина силно желаеха с обич да се сдружат с него и да възприемат, според силите си, неговия добродетелен в името на Бога живот. Защото всички обикнаха искрено неговата разумност.
А логотетът му оказваше всякакви достойни почести и му даваше много злато, но Константин не приемаше. По-късно веднъж му рече: „Твоят разум и твоята мъдрост отдавна ме карат да те обичам. Ето аз имам духовна дъщеря, която съм възприел от светия купел — красива, богата, от добър и богат род. Ако искаш, ще ти я дам за съпруга. И от царя сега ще получиш голяма чест и княжение, а в бъдеще очаквай и повече: скоро ще станеш стратег.“ А философът му отговори, думайки: „Наистина, този дар е голям, но за ония, които го търсят; а за мене няма нищо по-велико от науката, чрез която ще придобия мъдрост и ще потърся прародителската чест и богатство.“ Логотетът, като чу неговия отговор, отиде при царицата и й рече: „Този млад философ не обича тоя живот; но за да не го изпуснем за обществото, нека да го подстрижем, да го посветим на духовно звание и да му дадем служба — да бъде библиотекар на патриарха в «Света София», та поне така да го задържим.“ Така и постъпиха с него.
Като прекара малко време с тях на тази служба, той се отдалечи към Тясното море и се скри тайно в един манастир. Търсиха го шест месеца и едва го намериха. Като не можаха да го придумат да остане на тази служба, помолиха го да приеме преподавателска катедра и да преподава философия на туземци и чужденци, със съответния служебен чин и заплата. Той прие това.
По онова време цариградският патриарх Анис беше повдигнал в Цариград иконоборческа ерес, като казваше да не се почитат светите икони. Като свикаха събор, изобличиха го, че говори неправо, и го свалиха от престола. А той рече: „Изгониха ме с насилие, но не ме обориха; защото никой не може да противостои на моите думи.“ Тогава царят с патрициите подготвиха философа и го пратиха против Аниса, като му рекоха: „Ако можеш да обориш този младеж, ще заемеш от-ново престола си.“ А той, като видя философа млад на възраст, па и ония, които бяха изпратени с него, а не знаеше, че у него има ум на възрастен човек, рече им: „Всички вие не сте достойни за моето подножие; как ще споря аз с вас?“ А философът му рече: „Не съди по човешка преценка, но гледай божиите наредби; защото, както ти си създаден от Бога от земя и от душа, така и всички ние. Затова, човече, гледай към земята и не се гордей.“ А Анис пак възрази: „Не подобава да се търсят цветя наесен, нито да се праща на война стар човек — като оня юноша Нестор.“ Философът му отговори: „Ти сам говориш против себе си. Кажи ни: в коя възраст душата е по-силна от тялото?“ Той рече: „На старост.“ А философът му каза: „Ами ние на каква борба те караме: на телесна ли, или на духовна?“ Той рече: „На духовна.“ Тогава философът му отговори: „Щом е тъй, ти трябва да си сега по-силен; тъй че не ни говори такива приказки. Защото ние нито търсим цветя не навреме, нито те караме на бой.“