Пространно житие на Константин-Кирил
- Автор: Охридски Климент
- Язык: болгарский
- Переводчик: Хр Кодов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пространно житие на Константин-Кирил». Краткое содержание книги:
Един от тези съветници, който познаваше добре сарацинското злоучение, запита философа: „Кажи ми, гостенино, защо вие не зачитате Мохамеда? В своите книги той много е похвалил Христа, като казва, че от девица, Мойсеева сестра, се е родил велик пророк, който и мъртви е възкресявал, и с голяма сила е лекувал всякакви болести.“ Философът му отговори: „Нека да отсъди каганът: Кажи ми: ако Мохамед е пророк, как тогава да вярваме на Даниила? Защото той е казал, че до Христа ще престане всяко видение и пророчество. Как може тогава Мохамед да бъде пророк, щом се е явил след Христа? Ако него наречем пророк, трябва да отхвърлим Даниила.“ Мнозина от тях извикаха: „Каквото е казал Даниил, казал го е по божие вдъхновение. А за Мохамеда всички знаем, че е лъжец и пагубник за нашето спасение; всичките си великолепни заблуди е изрекъл за зло и за срамотия.“
Тогава първият съветник между тях каза на сарацинските си приятели: „Този гостенин с божия помощ повали на земята цялата юдейска гордост, а вашата захвърли отвъд реката като скверна.“ А след това се обърна и към всички люде: „Както е дал Бог на християнския цар власт над всички народи и съвършена мъдрост, така им е дал и [истинската] вяра, без която никой не може да живее вечен живот. Слава на Бога во веки!“ И всички рекоха: „Амин!“
А философът, просълзен, се обърна към всички: „Братя и отци, приятели и чеда! Ето, Бог даде пълно разбиране и достоен отговор на всичко. Ако има още някой, който да се противи, нека дойде да ни обори или да бъде оборен. Прочее, който е съгласен с това, нека се покръсти в името на света Троица. А който не иска — аз нямам вина за това; но той ще види в съдния ден, когато «Старият по дни» ще седне на престола да съди като Бог всички народи.“ Те [хазарските управници] отговориха: „Ние не сме врагове на себе си; но нареждаме [това да стане] постепенно: да се покръсти доброволно кой когато иска — от днес нататък. А който от вас се кланя на запад или се моли по еврейски обичай, или пък следва сарацинската вяра, той ще получи от нас смъртно наказание.“ И така се разотидоха радостни.
Тогава около двеста души от тях се покръстиха, като се отказаха от поганските мерзости и от беззаконните женитби. А каганът написа до царя такова писмо: „Ти, господарю, ни изпрати такъв мъж, който ни обясни със слово и с примери, че християнската вяра е свята. Като се убедихме, че тя е истинската вяра, ние наредихме всички да се покръстят доброволно, като се надяваме и ние да направим същото. Всички ние сме приятели на твоето царство и сме готови да ти служим, където поискаш.“
Като изпращаше философа, каганът му даваше много дарове; но той не прие, а само каза: „Дай ми колкото имаш тук гръцки пленници; то ми е по-скъпо от всички дарове.“ Събраха до двеста души и му ги предадоха. И той радостен тръгна по своя път.
Като стигнаха до безводни и пустинни места, не можеха вече да понасят жаждата. Намериха вода в едно блато, но не можаха да пият от нея, понеже беше [горчива] като жлъчка. Когато всички се пръснаха да търсят вода, [Константин] рече на брата си Методий: „Не мога вече да търпя жаждата; гребни от тази вода. Онзи, който едно време превърна за израилтяните горчивата вода в сладка, той ще даде сега и на нас утеха.“ Като гребнаха, намериха я сладка като медовина и студена. Пиха и прославиха Бога, който прави такива добрини на своите раби.