Пространно житие на Константин-Кирил
- Автор: Охридски Климент
- Язык: болгарский
- Переводчик: Хр Кодов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пространно житие на Константин-Кирил». Краткое содержание книги:
Като бе посрамен по този начин, старецът обърна разговора на друга страна и рече: „Кажи ми, младежо, защо не се покланяме на кръста и не го целуваме, когато той е счупен, а вие не се срамувате да почитате една икона даже и тогава, когато тя е нарисувана само до гърдите?“ Философът отговори: „Кръстът има четири части, и ако една негова част липсва, той вече губи своя образ; а иконата само с лицето показва образа и подобието на оногова, за когото е нарисувана. Който я гледа, не вижда лице нито на лъв, нито на рис, а вижда лицето на първообраза.“ Старецът пак запита: „А защо се кланяме на кръст без надпис, когато има и други кръстове, а пък вие не отдавате почит на една икона, ако на нея не е написано името на оногова, чийто образ е нарисуван?“ Философът отговори: „Защото всеки кръст има образ, подобен на Христовия кръст, а всички икони не изобразяват един и същ образ.“ Старецът отново възрази: „Щом като Бог е заповядал на Мойсея «Не си прави никакво подобие», защо вие правите такива подобия и им се кланяте?“ На това философът отговори: „Ако Бог беше рекъл «не прави никакво подобие», ти би бил прав; но той е рекъл «[Не прави] всякакво подобие», сиреч «[не прави] недостойно подобие».“ Като не можа да отговори на това, старецът млъкна посрамен.
След това агаряните, наричани сарацини, повдигнаха хула против единната божественост на света Троица, казвайки: „Как вие, християните, признавайки един Бог, го превръщате на трима, като твърдите, че има Отец, Син и Дух? Ако можете да обясните това явно, пратете при нас мъже, които могат да говорят за тези неща и да ни убедят.“
Тогава философът беше на двадесет и четири години.
Царят събра съвет и като го повика, рече му: „Чуваш ли, философе, какво говорят скверните агаряни против нашата вяра? Ти, като си служител и ученик на света Троица, иди и им се противопостави. И нека Бог, съвършителят на всяко дело, който се слави в троица — Отец, Син и Свети Дух, — да ти даде благодат и сила на словото и да те покаже като втори Давид, който победи Голиата с три камъка, и да те върне при нас, като те удостои с царството небесно.“ Като чу това, той отговори: „С радост ще отида за християнската вяра. Защото има ли за мене на този свят нещо по-сладко от това — да живея и да умра за света Троица?“ Изпратиха го прочее, като му придадоха и асикрита Георгий Полаша.
Като пристигнаха там, те видяха странни и гнусни неща, които безбожните агаряни бяха извършили за поругание и присмех на християните, които живееха в ония места благочестиво в името на Христа, и ги оскърбяваха твърде много: отвън по вратите на всички християни бяха изписали образи на демони, вършеха разни глуми и ги подиграваха. Попитаха прочее философа, думайки: „Можеш ли, философе, да разбереш какъв е този знак?“ А той им рече: „Виждам демонски образи и мисля, че вътре живеят християни; демоните, като не могат да живеят с тях, бягат вън от тях. А там, където няма това изображение отвън, те живеят вътре заедно с хората.“
Като седнаха на обяд, агаряните — мъдри и книжовни люде, изучени добре в геометрията, в астрономията и в другите науки, — за да изпитат Константина, запитаха го, думайки: „Виждаш ли, философе, удивително чудо: откак Мохамед ни донесе благовестие от бога и обърна във вярата много народ, всички ние спазваме закона, без да престъпваме нищо; а вие, които държите Христовия закон, го спазвате и изпълнявате един тъй, друг иначе — комуто както е угодно.“ На това философът отговори: „Нашият Бог е като морската бездна. За него пророкът казва: «Кой ще обясни рода му? Защото от земята се взима животът му.» За да го намерят, мнозина се впущат в тази бездна; силните по ум, като добиват с негова помощ умствено богатство, преплуват бездната и се връщат; а слабите по ум се опитват да преплуват морето като с изгнили кораби и едни от тях потъват, а други, влачейки се с немощно безсилие, едва си отдъхват с мъка. А вашето [учение] е лесно и достъпно, та може да го премине всеки — и малък, и голям. Защото в него няма нищо извън човешките обичаи, а има само онова, което всеки може да върши. [Мохамед] всъщност не ви е заповядал нищо: щом като не е обуздал гнева ви и похотта ви, а ги е разпуснал, в каква ли пропаст ще ви хвърли? Нека разумните да разберат! А Христос постъпва не така: той вдига отдолу нагоре онова, което е тежко, и поучава хората чрез вяра и божии добродетели. Бидейки творец на всичко, той е създал човека между ангелите и животните, като със словото и разума го е отличил от животните, а с гнева и похотите — от ангелите. И който към която страна клони, към нея се и приобщава: или към висшите, или към низшите [животните].“