Свидетел в смъртта

— Завиждам й за предания съпруг — поусмихна се Ив, после отново стана сериозна: — Познаваш повечето актьори или поне си разговарял с тях и си създал някакво впечатление. По-късно ще се наложи да те разпитам. — Въздъхна и добави: — Официално.

— На твое разположение съм. Възможно ли е да се е случила нелепа злополука?

— Възможно е, но според мен е невероятно. Трябва да огледам ножа, а не мога да го докосна, преди Пийбоди да ми донесе принадлежностите. Предлагам да отидеш при актьорите и да положиш усилия да ги успокоиш. А междувременно си отваряй очите на четири.

— Да разбирам ли, че съм назначен за сътрудник при официално полицейско разследване?

— Дума да не става! — отсече Ив и неволно се усмихна, макар че изобщо не й беше до смях. — Помолих те само да си отваряш очите на четири. — Приближи се до него и уж на шега го побутна. — Не ми се пречкай, когато изпълнявам служебните си задължения.

Извърна се и в същия момент чу потропване на дебели подметки. Жената, която се приближаваше, носеше тежки униформени обувки, излъскани до такъв блясък, че се виждаха отдалеч. Зимното й униформено яке беше закопчано догоре, фуражката й бе поставена точно според изискванията на правилник, правата й черна коса беше прибрана на опашка. Вярната Пийбоди най-сетне беше пристигнала.

Двете с Ив се приближиха до мъртвеца.

— Здравейте, доктор Майра — поздрави Пийбоди и замислено се втренчи в трупа. — По всичко изглежда, че откриването на новия театър е било много вълнуващо.

Ив протегна ръка.

— Подай ми чантата с принадлежностите и включи записващото устройство.

— Слушам, лейтенант. — Под лъчите на силните прожектори беше много топло, ето защо Пийбоди свали тежкото си яке, сгъна го и прикрепи устройството към яката на униформената си куртка.

— Включено е — обяви, докато Ив пръскаше ръцете и обувките си с безцветен спрей.

— Говори лейтенант Ив Далас. Намирам се на местопрестъплението — сцената на новооткрития театър „Глоуб“. На огледа присъстват полицай Дилия Пийбоди и доктор Шарлот Майра. Убитият се нарича Ричард Дрейко, от смесена раса, около петдесетгодишен. — Подхвърли флакона с безцветен спрей на помощничката си и продължи да диктува: — Смъртта е настъпила вследствие на прободна рана. Предварителният оглед и минималното количество изтекла кръв ме навеждат на мисълта, че ножът е попаднал в сърцето. — Приклекна и го измъкна. — Нараняването е причинено от наглед обикновен кухненски нож с назъбено острие. Приблизителната му дължина е двайсет сантиметра.

— Ще го измеря и ще го прибера в специално пликче за веществени доказателства, лейтенант.

— Почакай — промълви Ив. Извади от чантата очила, с каквито работят микрохирурзите, сложи ги и отново огледа ножа. — При огледа се установи, че липсва механизъм за прибиране на острието при натиск. Това не е сценичен реквизит. — Свали очилата, подаде ножа на помощничката си и продължи: — Следователно не става въпрос за нещастен случай, а за убийство.