Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
— Какви бяха отношенията ви с Ричард Дрейко?
— Моля? — недоумяващо попита актрисата. Погледът й беше замъглен, сякаш отново преживяваше ужасяващата сцена.
— Какви бяха отношенията между вас и Дрейко?
— С Ричард ли? — Арина стисна устни. Машинално масажираше шията си, сякаш думите бяха заседнали в гърлото й като бодили. — Познавахме се от няколко години и друг път сме работили заедно. Най-скорошната ни съвместна изява бе в Два пъти „притежавана“, поставена в един лондонски театър.
— Какви бяха личните ви отношения?
За миг актрисата се подвоуми, ала Ив забеляза колебанието й.
— Може да се каже, че бяхме приятели. Вече ви казах, че с него се познавахме от години. По време на съвместната ни работа в „Двойно отмъщение“ репортерите пуснаха слуха, че с Ричард сме любовници може би защото участвахме в романтична пиеса. Не опровергахме слуховете, тъй като благодарение на тях билетите за всички представления предварително бяха продадени. Тогава още бях омъжена, но зрителите вярваха, че между нас с Ричард има романтична връзка. Двамата с него се забавлявахме от вниманието на публиката.
— Отново ви питам: не сте ли били любовници?
— Повтарям, че тогава още бях омъжена, лейтенант, освен това разумът ми подсказваше, че Ричард не е човек, заради когото си струва да зарежеш съпруга си.
— Защо?
— Той е добър актьор… по-точно беше… — поправи се Арина, преглътна и за последен път дръпна от цигарата си. — Но не беше добър човек. Сигурно ще ме помислите за злобна и безчовечна… — тя отново докосна шията си, ръката й трепереше. — Чувствам се отвратително, като се изказвам така за мъртвец, но искам да научите истината. Изплашена съм до смърт. Страхувам се да не си помислите, че нарочно съм го убила.
— В момента не правя никакви заключения. Искам да ми разкажете всичко, което знаете за Ричард Дрейко.
— Добре. — Тя въздъхна, сетне засмука цигарата така, сякаш е сламка. — Ако не ви го съобщя аз, ще го научите от другите. Ричард беше голям егоист, каквито са повечето актьори… аз също. Нямах нищо против капризите му и се зарадвах на възможността да участвам заедно с него в тази пиеса.
— Познавате ли някого, който му е имал зъб?
— Според мен няма човек, свързан с постановката, когото Ричард да не е обидил или оскърбил. — Тя притисна клепачите си, сякаш да се освободи от някакво напрежение. — Естествено е мнозина да му имат зъб. Често се случва между актьорите в един театър.
Според Ив театралните актьори бяха загубени хора. Проливаха реки от сълзи и произнасяха безкрайни монолози, когато дори най-тъпият адвокат би ги посъветвал да кажат само „да“, „не“ или да си държат езика зад зъбите. Тълкуваха и разясняваха всяка изречена фраза и превръщаха смъртта на своя колега в драма, в която самите те играят главната роля.
— Посещаването на театрални постановки е истинско губене на време — сподели тя наблюденията си с Пийбоди.
— Не съм сигурна. — Помощничката й любопитно се озърташе, като че се страхуваше да не пропусне нещо. — На мен ми харесва. Погледнете прожекторите, таблото за холограмни изображения… А костюмите са страхотни, ако си падаш по антиките. Как мислите — сигурно е прекрасно да стоиш на сцената и две хиляди зрители да те наблюдават?
— Тръпки ме побиват само като си го помисля. За съжаление ще се наложи да освободим някои актьори, преди да са ни обвинили, че нарушаваме правата им.
— В никакъв случай не бива да го допуснем, лейтенант.
Ив се подсмихна и запрелиства бележника си:
— Може би ще ти е интересно да научиш, че според показанията на онези, които разпитах досега, повечето колеги са ненавиждали Ричард Дрейко. Нито един не го е заявил в очите ми, но го прочетох между редовете, докато тези лигльовци бършеха сълзите си. Ще поогледам наоколо. Кажи на униформените да освободят задържаните зрители. Дано да са записали имената и адресите на всички и да са ги предупредили, че са длъжни да ни съдействат. Още утре ще започнем да ги разпитваме.
— Къде? В полицейското управление ли?
— Засега ще ги разпитваме в домовете им. След като уредиш този въпрос, си свободна. Утре точно в осем те чакам в управлението.
Пийбоди не се отдалечи, а запристъпва от крак на крак и плахо попита: