Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
— Женени сме сравнително отскоро. На новобрачните е позволено да се натискат на обществени места.
— Господи, какъв фарисей си! Знам, че пет пари не даваш за общоприетите забрани и за хорското мнение. — Тя го отблъсна на безопасно разстояние. — Залата е претъпкана — сигурно си предполагал, че присъствието ти тази вечер ще привлече многобройна публика. — Облегна се на парапета на ложата и отново огледа залата. И без да е специалистка по архитектура и вътрешно обзавеждане, разбираше, че обстановката е много изискана. Рурк беше възложил на най-добрите архитекти и дизайнери задачата да възвърнат на старинната постройка предишното й великолепие.
По време на антракта зрителите се разхождаха из огромната зала, построена на няколко нива, а гласовете им се сливаха в приглушен тътен. Някои бяха с вечерни облекла, други се бяха издокарали с маратонки и с широки якета, каквито са носели немските зенитчици през Втората световна война и които през този сезон бяха последният вик на модата.
При преустройството на театъра архитектите бяха спазвали изричните указания на Рурк. Резултатът бе прекрасна сграда с високи тавани, украсени с фрески; коридорите и фоайетата бяха застлани с плътни червени килими, позлатените орнаменти бяха произведения на изкуството. Всичко, което Рурк притежаваше, бе построено или обзаведено съобразно изричните му указания. „А той притежава всичко, което си струва да имаш, не само на Земята, но и на планетите, заселени с представителите на човешката раса“ — иронично си помисли Ив. Едва ли някога щеше да свикне с мисълта, че съпругът й е един от най-богатите хора в света. Ала той бе и човекът, с когото се беше врекла да дели радости и скърби. Бяха заедно едва от година, ала през тези дванайсет месеца съдбата им бе поднесла и едното, и другото.
— Театърът ти си го бива, приятелю — промърмори одобрително. — В действителност всичко е по-различно отколкото на холограмните макети.
— На макета се виждат само архитектурните елементи. Колкото и богато да е украсена театралната зала, въздействието й се губи без присъствието на публика, на живи хора.
— Вярвам ти, нали си специалист и в тази област. Защо избра точно с тази пиеса да ознаменуваш откриването на обновения театър?
— Сюжетът е завладяващ — темата за любовта, предателството и убийството винаги е привличала зрителите. А актьорският състав е блестящ.
— Както е блестящо всичко, с което се наемеш. Както и да е, обзалагам се, че убиецът е Воул. — Тя присви очи и се втренчи в спуснатата завеса, сякаш се опитваше да разгледа героите и да потвърди впечатленията си за тях. — Съпругата му е доста опасна личност — преструва се на божа кравичка, а според мен има някакъв таен коз. Юристът си го бива.
— Не е юрист, а адвокат, който се е специализирал в криминални дела — поправи я Рурк. — Действието се развива в средата на двайсети век в Лондон. Знаеш какви са англичаните — имат си специални названия за адвокати с различни функции.
— Благодаря за пояснението. Костюмите са страхотни.
— Разбира се, защото са напълно автентични — такава е била модата през 1952 година. Пиесата „Свидетел на обвинението“ е послужила и за сценарий на филм, който е имал небивал успех. В него също участват прочути актьори. Имам го на диск. — Рурк проявяваше особена слабост към черно-белите филми, заснети от началото до средата на двайсети век. Мнозина смятаха тези филми за елементарни и дори наивни, но според него героите в тях не можеха да се причислят към категорията на „добрите“ или на „лошите“. Ив навярно щеше да се съгласи с него.
— Режисьорът умело е подбрал актьорите, които приличат на изпълнителите от филма, но имат собствен стил — обясни той. — Някой път ще гледаме диска, за да се убедиш сама.
Той също оглеждаше театралната зала. Изпитваше удоволствие да бъде тук с красивата си съпруга, но освен удоволствието от пиесата трябваше да мисли и дали ще възвърне парите си, инвестирани в постановката.
— Мисля, че пиесата ще се играе дълго — доволно отбеляза и се усмихна Ив.
— Ето я и Майра. — Тя се приведе, като забеляза приятелката си. Полицейската психоложка беше ослепителна в снежнобялата си вечерна рокля. — Заедно със съпруга си и с двама души, които не познавам.
— Искаш ли да ги поканим у дома след представлението?
Ив понечи да отговори, втренчи се в лицето на съпруга си и промълви:
— Да го отложим за друг път. Тази вечер съм намислила нещо по-различно.
— Нима?
— Да. Имаш ли някакви възражения?
— Абсолютно никакви. — Той наля шампанско в двете чаши. — Разполагаме с няколко минути преди началото на следващото действие. Обясни ми защо си толкова убедена, че Ленард Воул е виновен.