Божията формула

Томаш изглеждаше объркан.

— И какво му казахте?

— Нищо особено. Помолих го да донесе менюто, само това.

Мъжът се появи отново след миг и подаде меню на всеки от тях. Томаш хвърли поглед на списъка с предлаганите ястия и поклати глава.

— Нищо не разбирам.

Ариана надникна иззад своето меню.

— Какво предпочитате?

— Изберете вие. Оставям се във вашите ръце.

— Наистина ли?

— Абсолютно.

Иранката разгледа менюто и отново извика сервитьора, за да направи поръчката. Поколеба се за напитките и се наложи да ги обсъди с Томаш.

— Имате ли някакви предпочитания?

— Не.

— Алкохолна напитка или нещо друго?

— Може ли тук да се пие алкохол?

— В Египет ли? Разбира се, че може. Не знаехте ли?

— Знам. Имах предвид мястото — на пъпа на ислямския Кайро, до най-прочутата джамия в града. Позволен ли е алкохолът в този район?

— Няма проблем.

— Е, добре. И какъв е изборът?

Ариана попита сервитьора и преведе отговора.

— Предлагат бира и египетско вино.

— Египетско вино? Не знаех, че тук правят вино. Смятам да опитам.

Иранката допълни поръчката и сервитьорът се отдалечи.

Остър глас, извисил се в меланхолична тоналност, прониза въздуха. Беше мюезинът, който от височината на голямото минаре отправяше езан — призив към вярващите да се помолят. Мелодичното и напевно редене на Аплаху Акбар се разнесе над града и Ариана се загледа през прозореца в прииждащото към джамията многолюдно множество.

— Искате ли да отидете да се помолите? — попита я той.

— Не, сега не.

Томаш си бодна от зеленчуковата туршийка, която сервираха за аперитива на масата.

— Надявам се, че няма да ми стане нищо от храната — каза той, вгледан недоверчиво в парченцето туршия.

— Какво говорите?

— Когато пристигнах онзи ден, ядох в ресторанта на хотела и веднага получих разстройство.

— А, да, това се случва понякога с изнежените ви европейски черва. Просто трябва да внимавате какво ядете.

— Какво ще ме посъветвате?

— Ами вижте, избягвайте салатите и необелените плодове например. — Кимна към парченцето туршия, набодено на клечка, което Томаш държеше между пръстите си. — Туршията въобще няма да ви навреди, можете спокойно да ядете. Но пийте само минерална вода, навсякъде продават шишета с минерална вода. И не ходете по евтини кръчми, където хлебарките сноват по масите. Ако отидете там, поемате голям риск.

Томаш захрупа туршийката.

— Но разстройството ми е от храната в хотелския ресторант. Какво ще кажете за това?

— Дори и най-скъпите ресторанти могат да имат проблеми, никога не се знае.

Сервитьорът се зададе с огромен поднос, пълен с различни ястия. Остави ги на масата и се оттегли, след като обясни, че отива за напитките. Томаш съзерцаваше богатата трапеза, потърквайки брадичката си.