Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
Двоумейки се накъде да поеме, мъжът с кестенявата коса и яснозелените очи спря на стълбището на музея, за да прецени възможните алтернативи. Пред него се беше ширнал площад «Мидан Тахрир» с безбройните кафенета околовръст. Проблемът беше в това, че площадът бе епицентър на целия гъмжащ пред него автомобилен хаос. Не си и помисляше да минава оттам. Погледна наляво. Другата алтернатива беше да свие по Касър ел Нил и да се отбие в «Групи», където би могъл да похапне сладкиши и да пийне един чай, но беше твърде гладен за това, едва ли пастичките биха го заситили. Друга възможност беше да завие надясно и да продължи по «Корниш ел Нил», където се извисяваше прекрасният хотел, в който беше отседнал, с чудесни ресторанти и великолепен изглед към реката и пирамидите.
— За първи път ли сте в Кайро?
Мъжът със зелените очи обърна глава по посока на женския глас, който го беше заговорил.
— Моля?
— За първи път ли сте в Кайро?
Висока жена с дълги черни коси се приближи до мъжа. Явно току-що излизаше от музея. Имаше пленителна усмивка, невероятни прозрачнокафяви очи с просветващи жълти искрици, пълни и чувствени устни с яркочервено червило и дискретни рубинени обици. Носеше сив костюм, прилепнал по тялото, и черни обувки с висок ток, които подчертаваха съвършените ѝ извивки и дългите като на манекенка крака.
Екзотична хубост.
— Мм… — промълви мъжът. — Вече съм идвал тук много пъти.
Жената му протегна ръка.
— Приятно ми е — усмихна се тя. — Казвам се Ариана. Ариана Пахраван.
— На мен също.
Стиснаха си ръцете и Ариана тихо се засмя.
— Няма ли да ми кажете името си?
— А, извинете. Казвам се Томаш. Томаш Нороня.
— Как сте, Томаш?
— Томаш — поправи я той. — Ударението е върху «а».
— Томаш — повтори тя, опитвайки се да произнесе името правилно.
— Точно така. Тук рядко произнасят името ми правилно.
— Хм… защо си мислите, че съм оттук?
— А не сте ли?
— Не, не съм. Иранка съм.
— О! — разсмя се той. — Не знаех, че иранките са толкова хубави.
Лицето на Ариана разцъфна в прелестна усмивка.
— Виждам, че сте ухажор.
Томаш се изчерви.
— Извинете ме.
— Не се притеснявайте. Още навремето Марко Поло е казал, че най-хубавите жени на света са иранките. — Примигна изкусително. — А и едва ли има жена, която не обича комплиментите, нали?
Историкът се вгледа в прилепналия по тялото ѝ костюм.
— Но вие сте съвсем модерна дама. Това е учудващо, като се има предвид, че сте от Иран, от земята на аятоласите.
— Е, да кажем, че съм специален случай. — Ариана се загледа в суматохата из «Мидан Тахрир». — Гладен ли сте?
— Дали съм гладен? О, бих изял цял вол!
— Тогава да вървим, ще ви заведа да опитате местните специалитети.
Таксито се отправи на изток, към ислямската част на Кайро. Широките крайбрежни булеварди се разклониха в лабиринти от тесни улички, задръстени от движение и преливащи от живот. Виждаха се каруци и магарета, минувачи, облечени в galabiyya10, амбулантни търговци, велосипеди, мъже, размахващи папируси, сергии с taamiyya11, магазинчета, пълни с предмети от месинг и мед, кожи, килими, платове и антики, току-що изработени реликви, кафенета на открито с пушещи наргиле клиенти, а из въздуха се носеше силен мирис на пържено, шафран, куркума и пипер.
Таксито ги отведе пред ресторант на «Мудан Хюсеин» — малко площадче с градинка, над която се извисяваше високо минаре.
— Това е най-важната джамия в града, най-святото място в Кайро — обясни иранката, сочейки към сградата от другата страна на улицата. — Джамията «Ал Хюсеин».
Томаш се загледа в минарето.
— Така ли? И защо е толкова важна?
— Казват, че там се намира една от най-светите реликви на исляма, главата на Ал Хюсеин.
— А кой е той?
— Ал Хюсеин? — учуди се Ариана. — Не знаете кой е Ал Хюсеин? Господи, та той е… той е внук на пророка Мохамед. Ал Хюсеин е човекът, който стои в основата на голямото разцепление на ислямския свят. Както знаете, ислямът се поделя между сунитите и последователите на Ал Хюсеин — шиитите, и тази реликва е много свидна за шиитите.
10
Галабия — бяла дългопола мъжка дреха — Б.р.
11
Тамия — кюфтета от бакла — Б.р.