Божията формула

— Лош късмет, че сте от ФБР. — Кимна към вратата с глава. — А сега да ви няма. Оставете big boys3 да поработят.

По лицето на човека от ФБР се изписа презрение.

— Все същите лайна, а? — изръмжа той, преди да се отправи към вратата. — Fucking Nazis4. — Направи знак на двамата си другари. — Let's go, guys5.

Веднага щом хората на ФБР напуснаха дома, Белами се залепи за прозореца и продължи да наблюдава двамата евреи, седнали на приказка в градината отсреща.

— Още ли записваш, Боб?

— Да — каза другият. — Разговорът навлезе в решителна фаза. Ще усиля звука.

Боб засили звука и двата гласа отново изпълниха стаята.

— … защитата на Израел — каза Бен Гурион, явно довършвайки фразата.

— Не знам дали ще мога да направя това — отвърна Айнщайн.

— Не можете или не искате, професоре?

За миг настъпи тишина.

— Аз съм пацифист, както знаете — подхвана Айнщайн. — Смятам, че има достатъчно нещастия по света, за да си позволим да си играем с огъня. Това е могъща сила, пред която трябва да изпитваме респект. Не съм сигурен, че сме достатъчно зрели, за да я използваме.

— Но нали вие бяхте този, който убеди Рузвелт в необходимостта от създаването на бомбата.

— Това е друго.

— Защо да е друго?

— Бомбата трябваше да послужи в борбата срещу Хитлер. Но, знаете ли, вече съжалявам, че успях да убедя президента.

— Сериозно ли говорите? Ами ако нацистите я бяха разработили първи? Какво щеше да стане тогава?

— Така е — съгласи се Айнщайн неуверено. — Това щеше да е пълна катастрофа. Навярно, колкото и да ми е трудно да го призная, създаването на бомбата е било необходимото зло.

— С други думи, признавате, че съм прав.

— Така ли смятате?

— Разбира се. Онова, за което ви моля сега, вероятно е необходимото зло, което ще гарантира оцеляването на нашата млада държава. Всъщност вие се отказахте от пацифизма си по време на Втората световна война и още веднъж, когато трябваше да помогнете да се роди Израел. Искам да знам дали ще можете да го направите отново.

— Не знам.

Бен Гурион въздъхна.

— Професоре, страната ни се намира в смъртна опасност. Добре знаете, че Израел е заобиколен от неприятели и че се нуждае от ефикасно средство, което би могло да ги респектира и да ги накара да отстъпят. В противен случай страната ни ще бъде погълната, докато прави първите си стъпки. Затова се обръщам към вас с гореща молба. Моля ви да забравите още веднъж за вашия пацифизъм и да ни помогнете в този труден момент.

— Проблемът не е само в това, господин премиер.

— Какво друго има?

— Проблемът е, че съм страшно зает. Опитвам се да изградя единна теория на полето, която да обхване гравитацията и електромагнетизма. Това е много важна работа, навярно най-…

— Моля ви, професоре — прекъсна го Бен Гурион. — Убеден съм, че разбирате приоритета на онова, за което ви говоря.

— Без съмнение — съгласи се ученият. — Но остава да изясним дали онова, за което ме молите, е възможно.