Шифърът на Камелот
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191511549
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Камелот». Краткое содержание книги:
– Амир?
Очите му се затварят. Махалото се люшва. Ръката на жена му гали лицето му. Кожата и костите ѝ се сплитат с неговите. Толкова дълго бе чакал нейната целувка, топлината на любовта ѝ.
Вратата на стаята се отваря. Медната камбанка издрънчава и убиецът на Амир Голдман се плъзга в нощта.
УЕЛС, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
Смъртта идва.
Мирдин вижда стария враг да се задава отдалеч.
Смъртта язди безшумен кафяв звяр, чиито копита не издават звук, а многото му усти са гигантски, за да поглъщат човеците цели. В измамната ѝ ръка просветва нещо синьо. Лъскавата стомана на острие пронизва розова човешка плът и отприщва червени порои.
Сърцето на Мирдин се свива от болка. Той се хваща за гърдите и пада на колене на ледения под. Бори се за въздух.
Трябва да предупреди другите.
На хиляди километри оттук един мъж е убит. Пазителят на времето е убит в Пещерата на миналото и настоящето. Портите на злото са отворени. Започва нов цикъл на кръвопролития.
1 В много средновековни замъци и имения така се е наричала разположената на върха на някоя кула стая, предназначена за спално помещение. – б. пр.
2 Мирдин Вилт (Myrddin Wyllt, Myrddin Emrys, Merlinus Caledonensis или Merlin Sylvestris) – персонаж от средновековните уелски легенди, известен като луд пророк. Смята се за най-вероятния прототип на Мерлин. – б. пр.
3 Гилдас Мъдри (ок. 500 – 570) – британски монах; автор на „Разорението на Британия“. Сър Томас Малори (ок. 1405 – 1471) – автор и съставител на поемата „Смъртта на Артур“, Джефри от Монмаут (среща се и като Галфрид, от лат. Galfridus Monemutensis, ок. 1100 – 1154) – свещеник и писател, положил основите на легендите за крал Артур във вида, в който ги познаваме днес. Кретиен дьо Троа (ок. 1135 – 1185) – смятан за първия автор на рицарски романи – б. пр.
ПЪРВА ЧАСТ
Истинската мистерия на света е видимото, не невидимото.
Оскар Уайлд
1
ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ФБР, САН ФРАНЦИСКО
Изпод Бей бридж1 се надига плътна мъгла и пълзи към гигантските федерални сгради, скупчени близо до развълнуваните води на залива.
Мици Фалън се взира навън от стъкления търбух на небостъргача, в който се помещава ФБР.
– Страхотно време, няма що – казва тя по-скоро на себе си, тъй като до нея няма никого. – Преместих се от Ел Ей и за какво? За да започвам дните си в непрогледна мъгла, сякаш съм някоя горила в джунглата? Божичко...
Няколко глави се обръщат към мърморещата на себе си брюнетка, облечена в свободни сиви панталони и нова бяла риза, която мъкне кутия с лични вещи по безкрайно дългите коридори на учреждението.
Тя отваря с рамо вратата, означена с табела ОТДЕЛ ИСТОРИЧЕСКИ, РЕЛИГИОЗНИ И НЕОБЯСНИМИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ (ИРНП), и оглежда малката, почти празна стая с четири бюра. В ъгъла има скромен кабинет със стъклени прозорци от пода до тавана и едва забележима плъзгаща се врата.
Мици стоварва кутията на едно празно бюро и се пита струваше ли си да превръща в скитници себе си и двете си деца, за да се присъедини към отдел с прякор „Неразрешимите“. Една от причините да го направи бе увеличението на заплатата и чека за преместването – парите са кът, когато отглеждаш сама две тийнейджърки. Друга причина беше възможността да разшири хоризонта си и да работи за ФБР в нов предизвикателен отдел на агенцията. Но истината е, че основният мотив е един – да започне начисто. Да напусне града. Да се махне далеч от Алфи.
Алфи.
Нейният Алфи.
Алфи Фалън.
Някога той бе любовта на живота ѝ, после се превърна в пияница и насилник.
Лейтенант Фалън започва да разопакова вещите си. Първо вади чаша за кафе с надпис „Най-добрата майка“, после купчина рамкирани снимки на близначките Амбър и Джейд. Целува любимата си – онази, на която с момичетата са в „Дисниленд“, преди да я постави на бюрото.
Момичетата растяха. А тя? Кога бе станала на трийсет и девет години? Оглежда безупречно чистото бюро до нейното, на което има само една вещ, бележеща кой е липсващият обитател. Лъскава месингова табелка с името ДЖОНАТАН БРОНТИ. Бяха ѝ казали, че единственият мъж в екипа някога е бил свещеник в проблемен район на Ел Ей.
– Е, отче, ако душата ти е и само наполовина чиста, колкото бюрото, ще се озовеш направо в рая, когато настъпи големият ден.
Оставя табелката и се мести към съседното работно място. То е отрупано с папки и документи. Близо до ръба е струпана купчина енциклопедии и справочници и табелка: ВИКТОРИЯ КАНТРЕЛ, ИЗСЛЕДОВАТЕЛ. Непосредствено до тях е третото бюро, това на лейт. ЕЛЕОНОРА ФРАЧИ.