Превъзходство
- Автор: Шеффилд Чарльз
- Серия: Наследената вселена #3
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-118-Х
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Превъзходство». Краткое содержание книги:
Легендарната раса на Строителите се е изолирала доброволно от космическата сцена преди милион години в изчакване на възникването на раса — партньор.
Днес евентуалните раси кандидати са три — хора, лофтианци и зардалу…
Зардалу, най-голямата известна някога заплаха за спиралния ръкав, поробили цели раси и унищожили други. Но преди единадесет хиляди години те са изтребени и оттогава спиралният ръкав живее в мир.
Изследването на една от неразгадаемите конструкции на легендарната раса на „Строителите“ става причина шепа зардалу, намиращи се в продължение на хилядолетия в състояние на стаза, да бъде освободена.
Отдавна приготвеният план на Строителите е в действие. На трите раси е даден равен шанс. Ще остане само една!
— Да, това е вярно… ние го видяхме на Серенити. Всичко това е вярно. Всяко едно от твърденията, които току-що изброихте.
— Не и според вашия велик и чудесен Съвет на съюза — гласът на Ребка беше язвителен. — Според тях Серенити дори не съществува, защото го няма в техните бази данни. Информацията в тези бази е свето писание, тя не се оспорва и ако нещо го няма там, то просто не съществува. Това е същият проблем, с който се сблъсквам през целия си живот. Някой на сто или хиляда светлинни години от проблема мисли, че може да притежава по-надеждни факти от специалистите на място. Но този някой не може да има и няма такива факти.
— Но вие не им ли казахте, че всичко това е вярно?
— Аз да го кажа? Кой съм аз? Според Съвета на съюза аз съм никой, човек от някакъв неизвестен малък регион, наречен Фемас Съркъл — нито достатъчно важен, нито достатъчно голям, за да имам влияние в човешкия или междувидовия Съвет. На мен те обърнаха по-малко внимание, отколкото на Е. К. Тали. Аз започнах да описвам физическата сила на зардалу и тяхната феноменална скорост на размножаване. И знаете ли какво ми казаха? Обясниха ми, че зардалу отдавна са изчезнали, защото ако не беше така, сигурно някъде щяха да знаят за тяхното съществуване — в Четвъртия съюз, в Сикропеанската федерация, или в Зардалската общност. После казаха, че Четвъртия съюз е разработил неизвестни на Фемас Съркъл техники за „лекуване на хора с психични отклонения“ и ако се държа добре, може би ще могат да ми уредят лечение. Тогава Грейвс избухна.
— Не мога да повярвам! Той никога не избухва… знае как да го направи.
— Този път го направи. Джулиан Грейвс е различен от Джулиъс или Стивън. Той каза на Съвета, че са стадо безотговорни маймуни — старши съветникът Кнудзен наистина изглежда като горила, сам го забелязах, — които са прекалено ограничени, за да разпознаят една опасност за спиралния ръкав дори когато са изправени пред нея. И после напусна.
— Напуснал е залата?
— Не. Подаде оставка от Съвета… нещо, което никой досега не е правил. Каза им, че следващият път, когато го видят, ще направи така, че всички да си вземат думите назад. След това излезе от залата и взе Е. К. Тали със себе си.
— Къде отиде?
— Никъде… Все още. Но ще отиде веднага щом си набави кораб и събере необходимия му екипаж. Междувременно той ще разкаже на всеки, който иска да слуша за зардалу, каква опасност представляват. А след това ще отиде да ги търси. Той и Е. К. Тали са сигурни, че ако зардалу се появят някъде в спиралния ръкав, това ще бъде светът на техния вид, Дженизий.
— Но никой няма ни най-малка представа къде е Дженизий. Местонахождението му е било изгубено при Голямото въстание.
— Затова ние трябва да го потърсим.
— Ние? Искате да кажете, че вие ще отидете с Грейвс и Е. К. Тали?
— Да — Ребка се изправи. — Ще отида. Всъщност след няколко часа трябва да замина. Аз не по-малко от Грейвс искам да накарам Съвета да си вземе думите назад. Но най-вече не искам зардалу да се размножат и да се превърнат в заплаха за световете. Аз не се плаша лесно, но те наистина ме плашат. Ако са някъде в спиралния ръкав, искам да ги намеря.
Дариа рязко се изправи и отиде до отворения прозорец.
— Значи заминавате — беше топла ветровита нощ, звукът от шумолящите палмови листа приглуши болката в думите й. — Вие пътувахте четири дни, изминахте разстояние девет светлинни години, за да дойдете тук, прекарахте с мен само два часа и вече искате да ми кажете довиждане.
— Ако това е всичко, което мога да кажа — Ханс Ребка тихо се изправи на крака и мълчаливо мина по дебелия килим. — И ако това е всичко, което вие можете да ми кажете — той прегърна Дариа. — Но аз не съм дошъл просто на посещение, скъпа. Дошъл съм да събера екип. Джулиан Грейвс и аз ще трябва да отидем далеч. Никой от нас не знае колко далеч и дали изобщо ще се върнем. Можете ли да дойдете с нас? Искате ли да дойдете с нас?