Превъзходство
- Автор: Шеффилд Чарльз
- Серия: Наследената вселена #3
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-118-Х
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Превъзходство». Краткое содержание книги:
Легендарната раса на Строителите се е изолирала доброволно от космическата сцена преди милион години в изчакване на възникването на раса — партньор.
Днес евентуалните раси кандидати са три — хора, лофтианци и зардалу…
Зардалу, най-голямата известна някога заплаха за спиралния ръкав, поробили цели раси и унищожили други. Но преди единадесет хиляди години те са изтребени и оттогава спиралният ръкав живее в мир.
Изследването на една от неразгадаемите конструкции на легендарната раса на „Строителите“ става причина шепа зардалу, намиращи се в продължение на хилядолетия в състояние на стаза, да бъде освободена.
Отдавна приготвеният план на Строителите е в действие. На трите раси е даден равен шанс. Ще остане само една!
Дариа си пое дълбоко дъх успокоена. За половин секунда. Ханс демонстрира най-доброто си поведение, но реакцията на Глена Омар беше прекалено сърдечна.
— О, вие просто сте любезен с нас, капитане! — възкликна тя. — Аз, разбира се, никога не съм била на никой от световете от вашия Фемас Съркъл. Как ще ми ги опишете.
„Мрачни, мръсни, безрадостни и опасни — помисли си Дариа. — Далечни, бедни, скотски, изостанали и варварски. И всичките мъже — сексуални маниаци.“
— Не съм бил на всички светове на Фемас Съркъл — отговори Ребка. — Но ще ви кажа какво казват в Съркъл за моя роден свят — Тюфел: „Какъв грях трябва да е извършил човек, в колко от миналите си животи, за да се роди на Тюфел?“
— Е, хайде, хайде. Не може да е чак толкова лошо.
— По-лошо, отколкото можете да си представите.
— Най-ужасната планета в целия Фемас Съркъл?
— Не съм каза такова нещо. Скалдуорд може би е също толкова лош, а хората от Стикс казват, че прекарват почивката си на Тюфел.
— Сега вече съм сигурна, че се шегувате. Ако целият Фемас Съркъл е толкова ужасен, както казвате, никой не би останал там. Какво сте работили, когато сте били у дома?
— Предполагам, че можете да ме наречете „специалист по решаване на проблеми“. Ако има нещо, което никога да не липсва на Фемас Съркъл, това са проблемите. Тази е причината, поради която професор Ланг и аз — той кимна към Дариа — се срещнахме. Двамата бяхме на Куейк, една от двойката планети в системата Мандъл.
— И тя ви доведе тук, на Четвъртия съюз? Умница! — Глена не откъсваше очи от Ребка.
— Не направо — Ребка замълча с израз на лицето, който Дариа добре познаваше. Той се готвеше да направи някаква голяма стъпка. — Преди това свършихме някои други неща. Ние и неколцина други… хора и извънземни плюс един съветник на Съюза и един хуманоид… отидохме на една от гигантските газови планети от система Мандъл, Гаргантюа, където се натъкнахме на изкуствен планетоид. За да отидем там, летяхме през рояк свирепи фейджи и освободихме някои от нас от лотосово поле. После една интелигентна конструкция прехвърли нашата група с транспортната система на Строителите на трийсет хиляди светлинни години извън спиралния ръкав на извънгалактически комплекс на Строителите в открития Космос, наречен Серенити. Когато пристигнахме там, професор Ланг и аз…
Щеше да разкаже всичко! Всичко! Всички факти, които цялата група беше се съгласила да останат абсолютна тайна, докато от най-високо място не получат разрешение за обсъждане. Дариа се опита да ритне Ребка по крака под масата, но не улучи нищо, освен празен въздух.
— Намерихме малка група зардалу… — продължи той.
— Искате да кажете, че сте намерили хора от Зардалската общност?
— Не. Искам да кажа, каквото казах. Намерихме зардалу, автентични земни цефалоподи.
— Но те са изчезнали преди десет хиляди години!
— Повечето. Ние обаче се натъкнахме на живи…
— Единайсет хиляди години! — пискливият глас на Мерада от края на масата показа на Дариа, че всички в трапезарията слушат внимателно.
Край на градената цял живот репутация на сериозен и задълбочен изследовател! Дариа отново ритна по посока на Ребка под масата. Беше възнаградена обаче с болезнен и гневен вик от Глена Омар.
— Дори повече от единайсет хиляди — уточни Мерада. — Доколкото мога да преценя, единайсет хиляди четиристотин и…
— … зардалу, държани в поле на стазис от времето на Голямото въстание, когато видът е бил избит. Но онези, които срещнахме, бяха живи и много свирепи…
— Това е ужасно! — Кармина Голд беше излязла от своя унес и гледаше навъсено Дариа. — Вие сигурно знаете за страховитата им слава…
— Не само славата — Дариа се отказа от решението си да не се намесва в разговора. — Зная го от личен опит. Те са по-лоши, отколкото им се носи славата.
— … ние успяхме да ги изпратим обратно в спиралния ръкав — Ребка беше поставил ръка върху рамото на Глена Омар и изглежда не обръщаше внимание на вдигналата се от всички страни на дългата маса врява. — А по-късно всички се върнахме от Серенити, с изключение на една сикропеанка, Атвар Х’сиал, и един карелианец със зардалска приставка, Луис Ненда, който остана там да…