Превъзходство

— Добре. Вашата банда най-после научи онова, което ние отдавна знаем. Вие сте глутница некомпетентни торби с тиня и ние можем да ви избием, когато поискаме. Ние знаем всичко това. Но какво е вашето предложение?

Езикът се прибра обратно в устата.

— Примирие?

— Забрави за това.

— Тогава… капитулация. При всякакви условия от ваша страна. С единствено условие от наша — да ни напътствате и да ни научите на начина, по който вие мислите и действате. И ни помогнете да напуснем тази планета, когато пожелаем да сторим това. В замяна ние сме готови да ви дадем…

— Не си измъчвай главата с това. Ние ще решим какво да ни дадете в замяна. Ние вече имаме някои идеи — лигавият език отново беше излязъл. Ненда стъпи с десния си ботуш върху него. — Ако изобщо прием вашето предложение.

— Ние? — с език, който не може да се движи, зардалуто изопачи думата.

— Да. Ние. Естествено за такова важно решение като това, аз трябва да се консултирам с моя партньор — Ненда посочи Атвар Х’сиал и видя в изпъкналите небесносини очи на зардалу израз на ужас. Голямото тяло се изви, от процепа за уста се чу гъргорещ звук на агония.

Ненда не повдигна крака си нито милиметър, но кимна замислено.

— Зная. Ако чуе, че я наричаш роб, тя може толкова да побеснее, че да стреля и да превърне всички ви в пара и край.

— Господарю…

— Но аз съм добро момче — Луис Ненда вдигна крака си от езика на зардалу, обърна се и се насочи спокойно към „Индълджънс“.

— Ти ще стоиш там, а аз ще се опитам да кажа една добра дума за теб — каза той през рамо. — Ако наистина имаш късмет, може би ще можем да измислим нещо.