Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
кажа, че няма да намерите никого там. Днес е неделя и всички са отишли на бинго.
- И професор Доусън ли е на бинго?
- А, не. Професорът работ и и в неделя.
Мъжът му обърна гръб.
- Ама и него днес го няма - добави сервитьорът.
Пришълецът отново се закова намясто. Отразената светлина блесна по огледалните стъкла на очилата.
- Няма ли го?
- Преди малко го видях в един товарен Nodwell . Разбрах, че ще лет и нанякъде.
- Напуснал е Макмърд о?
- Не знам. По-добре говорете с шофьора на майор Шумахер, той го е откарал до У или Фийлд.
Без да се сбогува, непознатият затвори дървената врата и се отдалечи.
В кафенето разговорите се подновиха с невиждано оживле ние. Макмърдо беше като провинциално
селце - никога нищо кой знае колко вълнуващо не се случваше в това затънтено кътче на Антарктида,
поради което появата на непознатия с надутия му вид и груби обноски беше приятна новост. Вече
имаше тема за разговори.
- Зловещ т ип, нали? - комент ира един от играчите на крибидж пред парт ньорите си и сервитьо ра. -
Забелязахте ли как му беше издут анорака?
- Не.
Снежният параклис (англ.). - Б. р.
Пекари (англ.). - Б. пр.
Канадски двуверижен всъдеход. - Б. р.
- Имаше пистолет.
- Give me a break, man!
- Сериозно! Пришълецът носеше пистолет под анорака.
СЛЕД КАТО КРЪЖА ЦЯЛ ЧАС НАД ЛАРСЕН Б, „Херкулес С-130― направи една последна обиколка, зави и се
отправи на юг покрай Антарктическия полуостров, към морето Рос и базата Макмърдо.
Двамата учени се върнаха на местата си в товарния отсек, но на никой не му се спеше.
- Какво става тук, по дяволите? - попита Раджински и седна, все още стискайки видеокамерата в
потреперващите си ръце.
- Това е последица от затоплянето на планетата - отвърна Доусън мрачно. - Въздухът на Антарктида се
затопля с половин градус по Целзий на десетилетие. С други думи, пет пъти по-бързо, отколкото в
останалата част на света. И това е поне от 1940 година насам. - Замисли се. - Явно сме достигнали
критичната точка.
- Крит ич на точка?
- Да, определена стойност, след която всичко се променя. - Доусън въздъхна. - Преди седем години се
разпадна Ларсен А. Сега Ларсен Б. Лошото е, че Ларсен Б е много по-голям.
Раджински остана безмълвен. От дълго време слушаше да се говори за глобалното затопляне, но за
първи път наблюдаваше последиците със собствените си очи.
- Това ще предизвика ли покачване на морското равнище?
- Кое? Затоплянето на планетата ли?
- He, изчезването на Ларсен Б.
Доусън поклати глава.
- Ларсен Б е ледник. Лед ниците са дебели плоч и, коит о се носят във водата, залепени за Антаркт ида.
Те вече влияят върху равнището на океаните и това, че се топят, няма да се отрази на морс кото равнище.
Раджински се усмихна с облекчение.
- Значи няма проблем и.
Събеседникът му отново поклати глава.
- Има проблем. И то не малък. Ледените платформ и дейс тват като спирач на система за глетчерите.
Тъй като се намират между Антарктида и океана, те не позволяват на по-топлия морски въздух да стигне
до континента и допринасят за по-умереното топене на глетчерите. Но изчезването на ледниците ще
промени това равновесие. Топлият въздух ще нахлуе в Антарк тида, глетчерите ще се разтопят и нивото
на океаните ще се покачи. - Протегна ръце нагоре, като че се молеше. - И когато това стане... God help
us!
Раджински заби поглед в пода.
- Shit!
Какво говориш! (англ.). - Б. р.
Господ да пи е на помощ! (англ.). - Б. пр.
По дяволите! (англ.). - Б. пр.
ХАУЪРД ДОУСЪН ОТ ВОРИ ВРАТ АТ А НА САМОЛЕТ А И ЛЕДЕНИЯТ БРИЗ изплющя като плес ница в лицето м у.
Ученият придърпа анорака и тръгна предпазливо по стълбата. В Макмърдо температурата беше само пет
градуса под нулата, но заради вятъра се усещаше като минус двайсет градуса.
Стъпи на асфалта на пистата Уили Фийлд и се изправи. Слънцето сияеше на хоризонта, но Доусън
знаеше, че само след около два месеца щеше да се спусне почти постоянен здрач. За поло вин година
шеше да се възцари страшната нощ на антарктическата зима, през която термометрите можеха да
спаднат и до минус деветдесет градуса. Тази перспектива никак не въодушевяваше учения. Но засега