Седмият печат
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Велин Мануел ду Насименто
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седмият печат». Краткое содержание книги:
повърхност на ледника.
Шок.
Белоснежното петно, онова блестящо кристално огледало, което приличаше на инкрустирано сред
снежната планина и бурното море, вече не съществуваше. Огледалото се беше пръснало на хиляди
парченца, ледникът се трошеше като разбит кристал и вместо стъклената повърхност, която помнеше,
виждаше само хиляди, безброй бели отломки, ледени иглички, пръснати в морето като натрошен на
хиляди трошици стиропор.
- Good Lord! - прошепна Доусън, смаян.
Целият екипаж на „С-130― съзерцаваше спектакъла, без да откъсва очи от гледката, сякаш ледените
игли им въздействаха хипнотизиращо като махало, като огромен магнит, от който не можеха да се
откъснат.
- Ларсен Б е изчезнал - отбеляза пилотът, без да проумява онова, което виждаше. - It’s just fucking
gone!
Раджински взе видеокамерата и се зае да снима. „Херкулес С-130― прелетя няколко пъти над мястото -
най-напред ниско, в бръснещ полет, после високо, за да може да заснеме събитието от различна
перспектива. На два пъти прелетяха над аржентинската база Марамбио и веднъж близо до британския
кораб Джеимс Кларк Рос, който плаваше сред ледените блокове, носен от теченията на море Уедъл, но
вниманието на всички беше приковано от грандиозния спектакъл на хилядите нови айсберги, в които се
беше превърнал Ларсен Б.
УЮТ НАТ А И ЗАДУШЕВНА АТ МОСХЕРА В „КОФИ ХАУС‖ беше в пъле н конт раст с леде ния м раз, сковал тъм ните
улици на Макмърдо. Приятен аромат на топло капучино и
donuts изпълваше кафе нето, приспано от
приглушения говор на клиентите, дошли да прекарат малко време в приказки или в игра на карти.
Вратата откъм улицата се отвори и разговорите секнаха, когато на прага застана непознат мъж в син
анорак.
- Кой е този? - прошепна ед ин от клиент ите насред играта крибидж, привеждайки се към
сервитьора, който подреждаше бутилки вино в един шкаф.
Сервитьорът обърна глава, изгледа посетителя и вдигна рамене.
- Не знам - каза той. - Някакъв finjy.
На жаргона на Макмърдо думата означаваше „пришълец―.
- Fuckingfinjies
- изръмжа клиентът и парт ньорите му по игра го подкрепиха.
Мъжът със синия анорак прекоси кафенето под втренчените погледи на присъстващите. Лицето му бе
скрито от дълбоко нахлупената шапка и слънцезащитните очила. Открояваха се само заострената
брадичка и тънките му жестоки устни. Явно не смяташе да остава в кафенето, защото не свали
ръкавиците си. Забеляза сервитьора до шкафа с вината и се приближи до него.
- Трябва м и информация - каза той, без да позд рави. Дрезгавият нисък глас издаваше неопределен
чужд акцент.
- Къде се намира Crary Lab
?
Сервитьорът се поколеба, чудейки се как по-точно да му обясни. „Кофи Хаус― беше дървена барака
без прозорци, подобна на хамбар, и тъй като не можеха да погледнат навън, посочи входната врата.
- Видяхте ли белия параклис в дънот о на улицата?
Господи! (англ.). - Б. пр.
Отишъл е по дяволите! (англ.). — Б. р.
Понички (англ.). - Б. пр.
Вид игра на карти. - Б. пр.
Проклети пришълци (англ.). - Б. пр.
Лабораторията „Крери― (англ.). - Б. р.
Пришълецът кимна механично като робот.
- Да.
- Това e Chapel of the Snows
. Тръгнете по пътя и след като м инете параклиса, ще ст игнете право
до Crary Lab.
Непознатият продължаваше да се взира в сервитьора зад непрозрачните стъкла на очилата.
- Има ли м ного хора там?
- Да, bakers .
- Bakers?
- Така ги наричаме на местен жаргон - поясни сервитьорът. - Пекари са учените, коит о работят в Crary
Lab.
Без да отрони и дума, мъжът се обърна и се запъти към вратата. Не успя да прекрачи прага, понеже
сервитьорът му извика.
- Извинете, сър - каза той, - в Crary Lab ли отивате?
Вече иззад полуотворената врата, през която нахлуваше студ, пришълецът извърна глава. Лицето му
остана наполовина скрито в мрака.
- Не си пъхайте проклетия нос където не ви е работа.
- О, извинете - смот олеви сервитьорът , изненадан от реак цията на непознатия. - Исках само да ви