Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Зави зад северното крило. Хеликоптерът все още беше само на няколко стъпки над земята. Насочи се към външната стена, към колибата, където се бяха крили Рос и Гуенг. Беше все почти над земята. Един заблуден куршум проби вратата му и попадна в таблото с уредите, пръскайки стъкла на всички страни.
Когато хеликоптерът изчезна от погледа на Хаким, той изкуцука през огромната спалня покрай веселите пламъци на огъня в камината и излезе в коридора, за да погледне през другите прозорци.
— Виждаш ли го? — попита той, задъхан от напрежение.
— Да, Ваше височество — отвърна Маргол и посочи възбудено: — Ето там!
Хеликоптерът бе просто тъмен силует на още по-тъмен фон, после се включиха прожекторите на двореца и Хаким видя как той едва прелита над стената, само на няколко сантиметра, и се спуска надолу. След няколко секунди се появи пак — набираше скорост и височина. В този момент Айша се втурна по коридора и завика истерично:
— Ваше височество, Ваше височество… Азадех я няма, няма я… този дявол я е отвлякъл, а Мина е ударена и е в безсъзнание…
Хаким не можеше да се съсредоточи. Клепачите му страшно тежаха. Сигурно беше от хапчето.
— Какви ги говориш?
— Азадех я няма, сестра ви я няма, увил я е в килим и я е отвлякъл, взел я е със себе си… — Тя спря уплашена, като видя изражението на Хаким — лицето му изглеждаше пепелявосиво на бледата светлина, очите му се затваряха — тя не знаеше, че взима ханчета за сън. — Отвлякъл я е!
— Но това… това не е възможно… не е въз…
— О, така е, отвлякъл я е и Мина е в безсъзнание! Хаким примига насреща й и заекна:
— Вдигни тревога, Айша! Ако е отвлечена… за Бога, вдигни… вдигни тревога! Взех приспивателни и… Ще видим утре, за Бога, сега не мога, не и сега, но ще изпратя някой… в полицията… при зелените… ще разглася, ще има ханска награда за главата му! Маргол, помогни ми да се върна в стаята.
В края на коридора се събираха изплашени слуги и хора от охраната. Айша изтича просълзена при тях, разказа им какво се бе случило и какво е наредил ханът.
Хаким с мъка се добра до леглото и легна. Беше изтощен.
— Маргол, кажи… кажи на охраната да арестува ония глупаци при портала. Как можаха да допуснат това?
— Сигурно не са били бдителни, Ваше височество. — Маргол беше сигурен, че са виновни, някой трябваше да бъде виновен, въпреки че той присъстваше, когато ханът им каза да не пречат на пилота. Даде съответните нареждания и се върна. — Добре ли сте, Ваше височество?
— Да, благодаря ти. Не излизай от стаята… събуди ме на разсъмване. Поддържай огъня и ме събуди на разсъмване.
Хаким с благодарност се предаде на съня, който така изкусително го привличаше. Гърбът вече не го болеше, мисълта му бе съсредоточена върху Азадех и Ерики. Когато тя излезе от малката стая и ги остави сами с Ерики, той си бе позволил да покаже мъката си: „Няма изход от капана, Ерики. В капана сме, всички ние: ти, Азадех, аз. Все още не мога да повярвам, че тя ще се откаже от исляма, същевременно съм убеден, че тя няма да се подчини нито на мен, нито на теб. Не желая да я нараня, но нямам избор, безсмъртната й душа е по-важна от временния й живот.“
— Бих могъл да спася душата й, Хаким. С твоя помощ.
— Как? — Забеляза напрегнатостта на Ерики, лицето му бе сковано, погледът — странен.
— Като отстраня необходимостта тя да унищожи душата си.
— Как?
— Да речем, просто да предположим, че този луд пилот не е мюсюлманин, а варварин, и толкова обича жена си, че става още по-луд и вместо просто да избяга сам, внезапно я приспива, отвлича я, излита с нея от страната против волята й и отказва да я пусне да се върне. В повечето страни съпругът може… може да предприеме крайни мерки, за да задържи жена си, дори насила да изиска подчинението й и да я обуздае. По този начин тя няма да е нарушила клетвата си, няма да е необходимо да се отказва от исляма, няма да бъде необходимо да я нараниш, а аз ще задържа жена си.
— Това е измама! — рече озадачен Хаким. — Това е измама.
— Не, това е измислица, хипотеза, всичко е само хипотетично, просто измислица, но пък отговаря на правилата, които ти си се заклел да спазваш, и никой няма да повярва, че сестрата на Горгонския хан по своя воля ще наруши клетвата си и ще се откаже от исляма заради един варварин. Никой. Дори сега ти не си сигурен, че тя ще го направи, нали?