Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Да, с Божията помощ.
— И с нашата собствена — небрежно допълни Мжитрик. Избърса ръцете си, уморен, но доволен от свършеното през деня и нощта. Следваше само кратко пътуване до околностите на Табриз, до хеликоптера му. Един час, дори по-малко, до дачата в Тбилиси и Вертинска. „След няколко седмици ще дойде младото пале Хаким, със или без моя пишкеш — Азадех. Ако е без нея, ще му излезе скъпо.“ — Запалете огъня — нареди рязко той — и да тръгваме.
— Ето, другарю генерал! — Ишмаел весело му подхвърли кибрит. — Ваша привилегия е да довършите онова, което сте започнали.
— Добре — Мжитрик улови кибрита. Първата клечка не се запали. Нито втората. Най-после третата пламна. Той се отдръпна към стълбите и внимателно я хвърли. Пламъците лумнаха към тавана и дървените рафтове. Внезапно Ишмаел с един ритник го запрати с главата напред и той се просна в края на огъня. Изпищя паникьосан и заудря по пламъците, завъртя се и запълзя по обгорените си ръце и крака към стълбите, спря за миг и заудря по кожените си ревери, кашляше и се давеше от кълбата черен дим и миризмата на горяща плът. Успя някак си да се изправи на крака. Първият куршум разби капачката на коляното му, той зави и отстъпи назад в огъня, вторият счупи другия му крак и го събори. Мжитрик заудря безпомощно пламъците, писъците му потънаха в нарастващия рев на ада и той се превърна във факла.
Ишмаел и другият мъж изтичаха нагоре по стълбите към първата площадка и едва не се сблъскаха с останалите, които се бяха втурнали надолу и сега стояха зяпнали и гледаха гърчещото се тяло на Мжитрик — пламъците бяха обхванали ботушите му.
— Защо го направи? — попита смаян един от тях.
— Моят брат стана жертва в къщата, а също и братовчед ти.
— Такава е била Божията воля, но, Ишмаел… другарят генерал? Бог да ни пази, нали той ни снабдяваше с пари, оръжия и експлозиви — защо го уби?
— Защо не? Този кучи син беше нахален и нагъл поклонник на Сатаната! Дори не беше човек на Книгата — рече с презрение Ишмаел. — Там, откъдето е дошъл, има още дузини такива, хиляди. Те имат нужда от нас, не ние от тях. Заслужаваше да умре. Нали дойде сам, за да ме изкуши? — Той плю към тялото. — Важните хора трябва да имат телохранители.
От мазето изригна огнен стълб и те бързо се оттеглиха. Огънят обхвана дървените стъпала, плъзна нагоре. На улицата всички се качиха на камиона, който вече не беше линейка. Ишмаел погледна към обгърнатата от пламъци къща и се разсмя гръмогласно:
— Сега това куче гори в ада! Дано всички неверници загинат също толкова бързо.
В двора на двореца.
Ерики се беше облегнал на вратата на хеликоптера и видя как изгаснаха лампите в покоите на хана на втория етаж. Провери внимателно двамата упоени полицаи, дълбоко заспали в кабината, и се успокои. Затвори тихо вратата, пъхна ножа си под колана и взе автомата. С ловкостта на нощен ловец се промъкна безшумно към двореца. Охраната на хана при портала не го забеляза — защо им трябваше да го наблюдават? Ханът им беше дал ясни нареждания да оставят пилота на мира и да не го дразнят, сигурно скоро щеше да се умори да си играе с машината. „Ако вземе някоя кола, оставете го. Ако полицията иска да си има неприятности, това си е тяхна работа.“
— Да, ваше височество — бяха отвърнали и двамата, доволни, че няма да отговарят за Носителя на Ножа.
Ерики се промъкна през предната врата и по слабо осветения коридор, който водеше към стълбите за северното крило, доста далече от покоите на хана. Изкачи се безшумно по стълбите и тръгна по друг коридор. Видя лъч светлина под вратата на техния апартамент. Влезе без колебание в преддверието и затвори тихо вратата. В другия край на стаята се намираше вратата, която водеше към спалнята им. Отвори я и за своя изненада видя Мина, прислужничката, коленичила до леглото. Масажираше дълбоко заспалата Азадех.
— О, моля да ме извините — заекна тя, ужасена от него като всички слуги. — Не чух ваше превъзходителство. Нейно височество поиска… поиска да продължа, докато мога с… с масажа, и да остана да спя тук.
Лицето на Ерики беше като маска, петната от масло по бузите му и по залепената на ухото му превръзка го правеха да изглежда още по-опасен.
— Азадех!
— О, няма да я събудите, ваше превъзходителство, тя взе… тя взе две хапчета за сън и ме помоли да я извиня, ако вие…