Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Облечи я! — изсъска той.
— Но, ваше превъзходителство! — Мина пребледня. Сърцето й едва не спря, като видя, ножа в ръката му.
— Облечи я бързо и ако издадеш дори един звук, ще те разпоря. Хайде! — Тя грабна халата й. — Не това, Мина! Топли дрехи, дрехи за ски — в името на всички богове, няма значение кои, но побързай! — Наблюдаваше я, застанал между нея и вратата, за да не може да избяга. На нощната масичка беше кукрито в ножница. Изпита угризение и отвърна поглед от него. Когато се увери, че Мина му се подчинява, взе чантата на Азадех от тоалетката. Всичките й документи бяха вътре — лична карта, паспорт, шофьорска книжка, акт за раждане, всичко. „Добре — помисли си той и благослови Айша за подаръка. Азадех му бе казала за него преди вечеря и той благодари на древните си богове, че му бяха дали плана тази сутрин. — Ах, мила, нима си помисли, че наистина ще те изоставя?“
В чантата й беше и малката копринена торбичка за бижута, която изглеждаше по-тежка от обикновено. Очите му се разшириха при вида на смарагдите и диамантите, перлените огърлици и обици, които бяха сега в нея. „Останалото от Нажуд — помисли си той, — онова, което Хаким използва за пазарлък с хората от племената и което върнах от Баязид.“ Видя в огледалото как Мина зяпа в богатството, което държеше в шепата си. Азадех бе неподвижна, почти облечена.
— Побързай! — скръцна със зъби Ерики.
Засадата на пътя под двореца.
Сержантът от полицията и шофьорът му се взираха от колата, която чакаше край пътя, към двореца на четиристотин метра от тях. Сержантът използваше бинокъл. Виждаха се само бледите светлини от външната страна на огромния портал, никаква следа нито от охраната, нито от неговите двама души.
— Карай нагоре — рече неспокойно сержантът. — За Бога, нещо не е наред! Или са заспали, или са мъртви. Карай бавно и тихо.
Посегна към патрондаша на седалката и пъхна един патрон в цевта на пушката си. Шофьорът даде газ и подкара по тъмния път.
При портала.
Бабак, единият от охраната, се беше облегнал на една колона от вътрешната страна на масивната желязна врата, която бе затворена и залостена. Другият пазач се беше свил наблизо върху някакви чували и спеше дълбоко. През решетките на вратата се виждаше обграденият със сняг път, който се извиваше надолу към града. Зад празния фонтан във вътрешния двор, на стотина метра, беше хеликоптерът. Леденият вятър леко помръдваше перките.
Той се прозя и затупа с крака, за да пропъди студа, после се изпика през решетките, като разсеяно движеше струйката насам-натам. Когато ханът ги освободи и се върнаха на поста си, откриха, че двамата полицаи ги няма. „Отишли са да изкрънкат малко храна или да спят — бе казал той. — Проклета да е цялата полиция.“
Бабак се прозя. Очакваше с нетърпение зората, когато щеше да се освободи от дежурство за няколко часа. Трябваше само да пропусне колата на пилота през вратата преди разсъмване, после да заключи отново — и в леглото при едно топло тяло. Почеса се автоматично по чатала, усети как членът му се размърдва и се втвърдява. Отпусна се назад, бръкна в гащите си, очите му проверяваха дали тежкото резе е на мястото си и дали малката странична врата също е залостена. В този момент улови някакво движение с крайчеца на очите си. Погледна натам. Пилотът се измъкваше от една странична врата на двореца с някакъв голям вързоп през рамо, ръката му вече не беше превързана и носеше автомат. Бабак бързо се закопча, смъкна пушката от рамото си и се прикри. Ритна предпазливо другия пазач, който се събуди без звук.
— Погледни — прошепна той. — Аз си мислех, че пилотът още е в кабината.
С широко отворени очи проследиха как Ерики продължи да се движи в сянката, после изведнъж се спусна през откритото пространство към хеликоптера.
— Какво носи? Какъв е тоя вързоп?
— Прилича на килим, навит килим — прошепна другият. Чу се как Ерики отвори вратата на кабината.
— Но защо? Какво прави, в името на Бога? Светлината беше много слаба, но зрението и слухът им бяха силни. Чуха някаква кола да се приближава, но вниманието им бе привлечено от отварянето на вратата на хеликоптера от другата страна. Зачакаха с притаен дъх и го видяха как изхвърли две неща, които приличаха на вързопи, под корема на хеликоптера, после се наведе под опашката и се появи от тяхната страна. За момент остана така, гледаше към тях, но не ги виждаше, после отвори вратата на кабината и се качи вътре с автомата. Навитият килим бе подпрян на съседната седалка.