Вещиците от Йист Енд [bg]

— Казаха ми, че тук мога да намеря Килиан Гарднър — жената не отговори на въпроса й, което Фрея намери за много неучтиво.

— Той не е тук в момента — отвърна равнодушно тя и продължи да забърсва бара.

— Знаете ли, къде мога да го намеря?

Фрея се замисли, дали да й каже истината. В крайна сметка реши, че няма смисъл да я лъже.

— Най-вероятно е на яхтата си. Тя е на дока на остров Гарднър, вляво от къщата. Не можете да я пропуснете.

— Благодаря.

Припомни си какво й е разказвал Бран за странстванията на Килиан, както и думите на Ингрид, че той е оставил след себе си голяма купчина от разбити сърца. И все пак непознатата нямаше вид на бивша приятелка, по-скоро изглеждаше като официален представител на фирма, свързана с прилагането на закона. Нима Килиан се е забъркал в нещо противозаконно? Изглеждаше така, сякаш не крие нищо. Когато го попита за слуховете около миналото му, той просто се разсмя. След което заяви, че хората обичат историите и че им харесва да ги преувеличават, но нищо от това, което разправят за него, не е вярно.

Няколко минути по-късно звънчето се чу отново и в бара влезе младо момиче.

— Извинете, но сме затворени. Елате след около час — информира я Фрея, вдигайки глава от дъската, върху която режеше зелените съставки за коктейлите.

— Не съм дошла за питие — намръщи се новодошлата.

— Добре тогава, но въпреки всичко не сме отворили — усмихна й се Фрея. След това се вгледа по-внимателно в новодошлата и пред очите й буквално проблясна сексуалната история на момичето: на 22, девственица, няколко целомъдрени целувки и няколко несподелени увлечения. Това напомни на Фрея за ограничения любовен опит в тази област на по-голямата й сестра, Ингрид.

— Търся приятелката си.

Фрея огледа празния бар със съмнение.

— И вие смятате, че тя е… тук?

— Тя каза, че ще дойде тук в бара — продължи момичето упорито. — В петък вечер.

— Но това е било преди цели три дни.

— Да, зная — въздъхна девойката. — Но, разбирате ли, аз мисля, че тя е изчезнала! Между другото, аз съм Пам.

Извади от джоба си снимката на момиче с кафяви коси и големи очила. Същото момиче, което Фрея оприличи на птичето мушитрънче и което си поръча „Неотразим“ в петък вечер.

— Да, спомням си. Моли, нали?

— Да. Делим една квартира, а тя не се е прибирала вкъщи от петък. Зная, че е пълнолетна, но от полицията ми обясниха, че трябва да изчакам 48 часа, преди да я обявят за издирване. Всъщност са убедени, че тя просто си прекарва времето с приятел. Но аз съм готова да се закълна, че това не е така. Наистина, много се тревожа. Тя никога преди не е правила подобно нещо.