Вещиците от Йист Енд [bg]

Килиан се наведе към Фрея, докосвайки с устни скулата й. В последния момент тя се обърна и забърза към другата страна на бара, докато пулсът отекваше в слепоочията й. Може би, ако усили музиката, ще заглуши вихъра от объркани емоции в душата си.

— Не се крий от мен — чу тя гласа на Килиан няколко минути по-късно в склада, където Сал държеше всякакви запаси. — Няма да те ухапя, обещавам! Подай ми онази бутилка „Мараскино“ с череши, моля.

Фрея сви рамене и повдигна ръце, сякаш искаше да каже „Предавам се!“ и му подаде бутилката. Пръстите му докоснаха нейните и тя усети как огънят между тях се разгаря с нова сила. Не смееше да го погледне, защото щеше да види отражението на същия този огън върху красивото му аристократично лице.

— Какво правиш? — попита тя, когато Килиан остави бутилката на рафта встрани и я прегърна.

— Ти прекрасно знаеш какво правя! — и започна да я целува, притиснал тялото си към нейното. Топлината от огъня направо ги погълна… Но какво прави?… И защо продължава?… Защо не може да спре?… Защо не може да каже и една дума в знак на протест?

— Фрея — въздъхна той. Гласът му беше нисък и музикален, сякаш инструментът, на който свиреше, беше тя. Обхвана лицето й в ръцете си и започна да я целува по лицето, по гърлото. Прегръдката им ставаше по плътна, целувките — страстни, нежни и нетърпеливи. Усещаше нарастващата му възбуда и се чувстваше като лакомство, топящо се на върха на езика му.

„Това е началото на края“, помисли си Фрея. Първият път беше грешка, случайност, импулсивно действие на млада и глупава девица. Този път трябваше да помисли…. Но вече се беше подала на чара му и бе отстъпила, Фрея нетърпеливо и с наслаждение отговори на целувките му и се хвърли с главата напред в потока от чувства.