Игра на духове [bg]

41.

Колекционера проследи с поглед отдалечаващия се лексус. Не знаеше дали му се иска повече да беше чул репликите, които си размениха синът на Майка и тримата посетители, или разговора, състоял се вътре в сградата. Струваше си да се чуят думите, които бяха докарали Филип до невъздържана емоционална реакция, въпреки че ако имаше някой, способен да накара другиго да покаже истинската си същност, то бяха точно тези тримата. Ейнджьл и Луис можеха да накарат човек в кома да си върне съзнанието.

Той знаеше къде отиват Паркър и двамата му партньори: колата на Паркър още чакаше пред мотела, а имаха и стаи, въпреки че беше малко вероятно да прекарат там нощта след случилото се в Провидънс. Вече познаваха непредсказуемостта на Филип -ако можеше да нарече по този дипломатичен начин очевидната му лудост - и със сигурност щяха да спят по-спокойно, ако увеличаха разстоянието с още 160 мили.

Разбира се, Колекционера можеше да ги проследи още веднъж до мотела и да поговори с Паркър, но все още предпочиташе да избягва, доколкото е възможно, Ейнджъл и Луис. За добро или лошо, Паркър беше готов да работи с Колекционера на основите на взаимната изгода, макар понякога да му беше трудно да прикрие отвращението си от това споразумение, но Ейнджъл и Луис с радост щяха да прережат гърлото му, стига да им се удадеше възможност за това. Не вярваше, че ще успеят, но не виждаше смисъл да им дава шансове, а и нямаше никакво желание да прекарва времето си с хора, които бяха така открито враждебни към него. Щеше да помисли как да се свърже с Паркър през следващите дни. Щеше или да си уговори среща, или да му се яви лично в подходящ момент. Не че беше длъжен да го прави, въпреки заплахите на Паркър. Паркър вярваше, че е подчинил Колекционера, и това предположение съдържаше достатъчна доза истина, за да го подразни. Колекционера си помисли, че би било забавно да проследи нишките, свързващи Еклънд с Дон Раут, и пътем да ги унищожи, за да може Паркър да вкуси от провала.