Мечът на тамплиерите [bg]

— Библиотеката — отвърна Пеги.

— Именно — каза монахът и плесна щастливо с ръце. — Библиотеката на Вила Монтесано.

— Но библиотеката би трябвало да е изгоряла заедно с архивите — каза Холидей.

— Немските патрули обикаляха в района вече няколко дни, плячкосваха и палеха. Това бяха войници на мотори, които търсеха предимно храна — кокошки, телета и прочие. В деня преди опожаряването на архива, това беше 28 септември, един от патрулите дойде във вилата. — Старецът пусна бучка захар в чая си. — Не направиха нищо, само изплашиха синьора Николини, собственичката, и директора на архивите, който бе отседнал при нея, казваше се Антонио Капограси, ако не ме лъже паметта. Веднага след като войниците си тръгнаха, синьора Николини дойде в абатството, за да предупреди брат Албано. Той не можеше да върне безценните ръкописи в манастира, защото и там нямаше да са на сигурно място, затова ги скри другаде.

— Къде? — попита Пеги.

— Тук — каза брат Тимотей и потропа със сандал по каменните плочи на пода. — Под тази скромна градинска барака.

— Но вече не са тук, нали? — попита объркано Пеги и впери поглед в гладките каменни плочи под краката си.

— Разбира се, че не — засмя се монахът. — De laudibus е написан върху гевил, обработената кожа на мъртвороден или нероден червеникавокафяв елен. Това е бил най-разпространеният вид пергамент, използван в епохата на кръстоносните походи. По ирония на съдбата това е същият материал, използван за написването на най-свещените текстове и на юдаизма, като Сифрей-Тора. Ако такава книга беше останала в земята, отдавна щеше да изгние. — Монахът се усмихна. — Скрита е на сигурно място.

— Къде? — попита Холидей.

Брат Тимотей се облегна на стола си. Цикадата навън бе завършила песента си. Високо над главите им премина облак и вътрешността на бараката за няколко секунди леко помръкна. Холидей долови в далечината тътена на лятна буря. Монахът заговори отново:

— Зададохте прекалено много въпроси за момента. Сега е мой ред.

— Какво ви интересува? — попита Холидей.

— Откъде знаете за меча на Пелерин?

— Принадлежеше на вуйчо ми. Намерил го е в Бергхоф в края на Втората световна война.

— Лятната резиденция на Хитлер. — Брат Тимотей кимна.

— Точно така.

— Кой е вуйчо ви?

— Кой беше — каза Холидей. — Наскоро почина. Казваше се Хенри Грейнджър. Специалист по средновековна история.

— А на мен беше дядо — добави Пеги.