Мечът на тамплиерите [bg]

— … от свети Алберик от Сито до Юг дьо Пайен или Уго де Паганис, зависи от гледната точка — завърши брат Тимотей. — Въпросният екземпляр е бил скрит сред десетки хиляди други книги и документи в държавния архив на Неапол, който бил пренесен на същото това място. — Възрастният монах се усмихна любезно. — Когато бях млад, доктор Холидей, хипитата казваха, че животът е колело и каквото е направено, такова се връща обратно.

— Значи сте чували за меча? — попита Холидей.

— Разбира се. Зная за съществуването му от много години. Някога са го наричали Меча на Пелерин, Истинския меч или Истинския меч на Пелерин. Поредният мит, свързан с кръстоносните походи.

— Не е мит — отвърна Холидей. — Мечът съществува, повярвайте ми.

— А вие откъде знаете за писмото? — попита Пеги.

— От надписа върху корицата на книгата със свещеното писмо на свети Алберик: „Думите вътре ще бъдат разбрани само от пазителя на Истинския меч на Пелерин“. Корицата е изработена от сребро, думите са инкрустирани със злато.

— Виждали ли сте го? — попита Холидей. Обзе го внезапен прилив на надежда. Ако брат Тимотей бе виждал копие на писмото, това означаваше, че то е оцеляло, че не е било унищожено при опожаряването на архивите.

— Да — отвърна монахът. — То е интересно четиво. Апология от един светец по въпроса за проливането на кръв в името на Христос. Философия, прегърната от мнозина не толкова святи хора, сред които и неколцина американски президенти.

— Били сте прекалено млад, за да сте научили за съществуването на книгата по време на войната — отбеляза Пеги, без да обръща внимание на многозначителния коментар, за да изрече въпроса, който напираше на езика и на Холидей.

— Бях на девет. Безпризорно сираче. Абатството ни, Абация ди Сан Мартино ди Камалдоли, се намира на съседния хълм, на по-малко от километър оттук. Наблюдавах от прозореца на стаята си как гори дворецът. Горя цял ден и цяла нощ. Гледката накара брат Албано, нашия абат, човека, който ме отгледа, да се разплаче.

— Не съм сигурен, че разбирам — каза Холидей. — Каква е връзката между абатството и архивите?

— Вила Монтесано е била приорат на Сан Мартино, с други думи, клон на нашия манастир. Дори след като манастирът продал сградата, абатството запазило правото си да се разпорежда със земите на Вила Монтесано. И днес е така, затова идвам да събирам орехи тук.

Монахът отпи от чая, добави резенче лимон и продължи:

— Брат Албано не беше обикновен абат. Той беше още пазител на сакристията, отговаряше за скриптория, където някога се преписвали книги, и за библиотеката, с която абатството ни е прочуто. Мусолини презирал римокатолицизма от ранна възраст. Всъщност именно брат Албано му преподавал като ученик в пансиона на отците салезианци във Фаенца.

— Той се тревожел, че Мусолини ще си отмъсти на манастирите по начина, по който това сторил Хенри VIII в Англия, затова скрил най-ценните книги от манастирската библиотека във Вила Монтесано, просто така, за всеки случай. Преди да умре, брат Албано натовари мен с грижата за тях и най-вече за екземпляра от De laudibus novae miltiae. — Монахът спря и ги изгледа.