Мечът на тамплиерите [bg]

— Да — отвърна брат Тимотей.

— От есесовец на име Луц Келерман?

— Той не ни се е представил, господин…?

— Холидей. Доктор Холидей, ако трябва да съм точен.

Реши да използва всичките си муниции.

— А! — възкликна брат Тимотей. — А вашата спътница?

— Казвам се Пеги, Пеги Блексток.

— А! — възкликна отново брат Тимотей. — Какво интересно име. Означава „черен чорап“, а през XVII век черните чорапи са били част от официалното облекло на английските благородници, докато простолюдието носело не толкова официални сини чорапи. Вероятно това е произходът на вашето име. — Той посочи кошницата в ръката си. — Събирах орехи за някои експерименти с орехов екстракт, които правя с надеждата да открия лек срещу високото кръвно. Ще бъдете ли така любезни да ми кажете какво правите тук. — Това не беше въпрос.

Монах, който бе етимолог и изследовател. Интересна комбинация. Посланието бе недвусмислено: брат Тимотей не бе някой провинциален невежа и не можеше да бъде заблуден току-така. Холидей реши да подходи по-предпазливо.

— Ами… доста е объркано — поколеба се той.

Монахът вдигна кошницата с орехи.

— Аз съм един уморен стар човек — каза брат Тимотей. — Не бива да стоя прекалено дълго на слънце. Краката ми се подуват като наденички. Вероятно ще бъдете така любезни да ме придружите за чаша чай? Държа някои неща в градинарската барака.

Монахът се запъти към нея, а Холидей и Пеги го последваха.

Бараката разполагаше само с едно, но доста комфортно помещение, прозорци имаше и от четирите страни, а стените между тях бяха заети от лавици, отрупани с глинени саксии. Подът бе покрит с каменни плочи, застлани с ръчно плетен килим. Брат Тимотей бе подредил доста уютно кътче под един от прозорците: малко бюро, походна печка, метален чайник, още един стар порцеланов чайник, използван за запарване, няколко чаши. Имаше още буркан, пълен със захар на бучки, нож за белене и няколко лимона в малка дървена купа. Над кухненските принадлежности имаше полица с няколко прашни книги. Холидей прочете едно от заглавията: Nova genera et species plantarum от Александер фон Хумболт и Еме Бонплан. До него стоеше италианското издание на „Наръчник по практично градинарство“ от Джордж Никълсън.

Имаше два стари стола и отоманка с кожена тапицерия. Наподобяващото монашеска килия помещение ухаеше приятно на борова смола и изпечена глина. Монахът отдели няколко минути на приготвянето на чай, след което се настани на един от столовете и покани Холидей и Пеги също да седнат. Пеги избра канапенцето, а Холидей предпочете другия стол.

— Дошли сме заради меча — бавно каза той, като наблюдаваше внимателно лицето на брат Тимотей. Не последва никаква реакция.

— Какъв меч? — отвърна брат Тимотей с изражение на вежливо любопитство.

— Тамплиерският меч, открит от Амедео Маури сред руините на Помпей и подарен на Адолф Хитлер от Дучето, Бенито Мусолини.