Наследството на Армадата [bg]

— Заклевам се — добави Бътлър. — Ако знаех, щях да ти кажа.

— Тогава кой знае? Може би Максуел?

— Доколкото ми е известно, единствено Роджър поддържаше връзка с него. И вероятно е имал адреса.

— Къде?

— Във визитника си.

— Къде?

— Ами той го държи… или по-скоро държеше, на бюрото в кабинета си.

— Обличай се — изправи се Бен. — Отиваме с моята кола.

— По това време?

— Да — отсече Бен и домакинът не възрази повече.

Понесоха се към Саутхемптън със скорост, която накара Бътлър да сграбчи дръжката над дясната врата. Централата на компанията се оказа висока сграда от стомана и стъкло, разположена извън града. Имаше изглед към широк участък от брега, а в далечината мигаха светлините на рафинерията „Фоули“.

— Охрана? — попита Бен, когато заковаха пред входа.

— Един пазач, който обикаля през нощта — нервно преглътна Бътлър. — Ами ако започне да задава въпроси?

— Ще му предложиш част от печалбата си на покер — отвърна Бен.

— Не е смешно. Не може ли да почакаме до сутринта?

— Не.

— Ами ако кабинетът на Роджър е заключен?

— Ще го отключим — отсече Бен.

— Не би трябвало да правя това — въздъхна Бътлър.

— Просто си напомняй защо го правиш.

Проникнаха в сградата благодарение на магнитната карта на Бътлър. Озоваха се в просторно фоайе и Бътлър посегна към електрическия ключ на стената. Бен го спря и измъкна от сака си фенерче „Маглайт“.

— Кабинетът на Роджър е на първия етаж — прошепна Бътлър.

Бен насочи тънкия лъч към стената и почти веднага забеляза аварийния изход.

— Натам — кимна той.

Поеха нагоре по тясното стълбище. Стигнаха до първия етаж и излязоха на площадката. В сградата беше студено, но на светлината на фенерчето лицето на Бътлър блестеше от пот.

— Ей там — промърмори той и махна към дъното на тъмния коридор. Няколко крачки по-късно спряха пред вратата и Бътлър натисна бравата. — Заключено, както очаквах.

Бен плъзна длан по гладката повърхност и я освети. Вратата беше изработена от солиден бук.

— Да се махаме — прошепна Бътлър. — Няма как да проникнем вътре.

Бен отстъпи крачка назад, пое дълбоко дъх и нанесе силен ритник на бравата. Рамката се пропука с пронизителен звук, който изпълни коридора. Бен бързо повтори упражнението. Този път вратата рязко се отвори и шумно се заби в стената.

— Исусе Христе! — промърмори Бътлър.

— Остави Исус на мира — изръмжа Бен и тикна фенерчето в ръцете му. — Иди да намериш адресника.

Ако бюрото е заключено, ще се наложи да разбия и него, мрачно си помисли той.