Наследството на Армадата [bg]

— Аз… Аз…

— Какво беше? Коне, карти или само дрога и жени?

Бътлър го гледаше опулено. В един момент отвори уста да проговори, после отново я затвори.

— Добре, няма проблем — кимна Бен. — Честно казано, изобщо не ме интересува що за гаден порок те е отвел в болницата и защо си бил на път да продадеш къщата си. Искам да знам откъде дойдоха парите, благодарение на които изведнъж успя да се измъкнеш от тинята.

— Едно… Едно наследство — заекна Бътлър. — Остави ми го вуйчо, който беше много богат…

— Подобен късмет се празнува с шампанско, но ти си предпочел водка и приспивателни — поклати глава Бен. — Някои хора биха намерили това за странно.

— За какъв се мислиш, да те вземат мътните? — изригна Бътлър. — Кой ти дава право да идваш в дома ми и да се ровиш в личните ми дела? — Скочи от мястото си и тръгна към вратата. — Налага се да си тръгнеш, при това веднага!

Бен му препречи пътя, сграбчи го за яката и го запрати обратно на стола.

— Защо не поканим госпожа Бътлър и близнаците и да си поговорим за богатия ти вуйчо? — изръмжа той.

Бътлър зяпна насреща му.

— Истината! — заплашително процеди Бен. — Цялата истина, при това веднага! Иначе ще напуснеш тази стая отново с линейка, но този път няма да се върнеш!

Лицето на Бътлър внезапно се разкриви и той избухна в плач.

— Не трябваше да стане така! — проплака той. — Не трябваше!

— Какво трябваше да стане, Бътлър? — надвеси се над него Бен. — Хайде, говори!

Домакинът се подчини. Бен седеше и слушаше. Обичайната жалка история, гарнирана със съответните оправдания. Плод на неустоимо желание, срещу което няма лек. Дори ужасът от пълен крах не може да го спре. Нито пък срамът от социално или професионално падение. Всичко започнало преди години с няколко невинни завъртания на машинките с изрисувани плодове, за да се стигне до пълно пристрастяване към всичко, предлагащо някакъв вид хазарт. За сметка на семейните спестявания и, естествено, на почти разрушения брак. Продажбата на къщата щяла да бъде последната капка в горчивата чаша.

— Нямаш представа колко бях затънал — изхълца Бътлър. — Изход не се виждаше отникъде. Бях на ръба да загубя всичко, а трябваше да мисля за семейството си — нещо, което прави всеки нормален баща и съпруг. Заклевам се, че не знаех колко много ще пострадат те. Приемах всичко като нормален бизнес. Но защо бях толкова слаб, господи? Защо допуснах толкова много…

— Ако в следващата минута не ми разкажеш какво точно се е случило, ще ти прекърша врата! — мрачно изръмжа Бен.

— Добре, добре, ще ти кажа — вдигна ръце Бътлър. — Но нека да почна отначало. — Избърса сълзите от лицето си и умолително го погледна. — Не всичко беше моя грешка — подсмръкна той. — Искам да кажа, че те поискаха да го купят от Роджър, открито и почтено. Но аз знаех какъв е инат. Те потвърдиха, че категорично е отхвърлил офертата им, независимо от цената, които са били готови да платят.