Вторият периметър [bg]

— В полунощ — отвърна той. След провалената вечеря с Даян не виждаше причини да преспива още една нощ в мотела.

— Трябва да побързаш.

Наетата кола беше останала в Бремертън. Налагаше се да се върне да я вземе и оттам да потегли за летище „Сий Так“, откъдето излиташе самолетът му за Вашингтон. Направи опит да си издейства още един полет с хеликоптер, но Смит му се изсмя. По тази причина щеше да вземе редовния полет от Ванкувър до „Сий Так“, оттам трябваше да се придвижи с автобус до Бремертън, да вземе колата и да се върне обратно. Което му напомни за една забравена подробност.

— Има ли начин Смит да поеме разходите за поправка на колата, която беше надупчена от братята Уан? — попита той.

Ема се разсмя.

Страхотно, няма що, унило поклати глава Демарко. Беше сигурен, че щетите, нанесени от тия проклетници, възлизат на минимум хиляда долара. Което означаваше, че ще трябва да плати от собствения си джоб, тъй като личната му осигуровка едва ли щеше да ги покрие.

— Има ли шанс ФБР да те включи в акцията? — попита той.

— Никакъв. Позволиха ми да наблюдавам от безопасно разстояние, въпреки че Харис хич не беше доволен.

— Според мен той ще се справи, въпреки че е голям задник.

— Сигурно — сви рамене Ема. — Но аз продължавам да мисля, че в цялата работа има нещо гнило, и няма да мръдна оттук, преди да разбера какво е то.

— Е, аз ще тръгвам — каза Демарко. Телефонът на Ема иззвъня в момента, в който хвана топката на бравата. Тя натисна бутона и му направи знак да почака.

— Господи! Как е възможно?! — Послуша известно време, след което прекъсна връзката и вдигна глава. — Джон Уошбърн се е самоубил. Току-що са уведомили Бил Смит.

— Мамка му! — изруга Демарко. — Преди да е проговорил?

— Аха.

— Как го е направил?

— С химикалка. Взел я от адвоката си, изчакал да изгасят осветлението и някак успял да прободе вените и на двете си китки.

Демарко си представи картината и направи гримаса.

— Гадна работа! — изръмжа Ема. — Вече няма как да разберем какво е предал тоя мръсник, нито пък на кого! Едно ще ти кажа — който и да ръководи тая шибана операция — а той изобщо не е кореец! — трябва да е голям късметлия.

Спести му подозренията си, че от два дни насам самата тя е обект на неотклонно наблюдение.