Вторият периметър [bg]

— Аз да — кимна Ема. — Явно са се провеждали две паралелни операции и не е било нужно Кармоди да знае за Уошбърн. Единствената връзка между двамата е пътешествието на Кармоди. Вероятно е било използвано като прикритие на операцията по извеждане на Уошбърн от страната, която е била проведена под прякото ръководство на резидента или на резидентката…

— Какво? — учудено я изгледа Смит. — Нима допускаш, че…

— Проговорил ли е Уошбърн? — прекъсна го Демарко.

— Не. Сутринта се свързах с ФБР. Мръсникът си виси в килията и мълчи като риба. Рано или късно ще го пречупят. — Смит се обърна към Ема и добави: — Не виждам причини да се притесняваш. Напротив — би трябвало да се чувстваш много добре. Ти първа надуши шпионската операция, първа я разкри. В резултат разполагаме с признанията на Кармоди какво е отмъкнал и как го е предал. После пак ти откри, че бягството му е димна завеса, и благодарение на този факт пипнахме Уошбърн. Значи си герой или по-скоро героиня… За момента най-лошото, което може да се случи, е да изпуснем резидента на Кармоди. Затова се усмихни и яж противния си грейпфрут!

Смит налапа още няколко парченца, натежали от сироп.

— За двама ви ще е най-добре да се приберете във Вашингтон, защото оттук нататък операцията наистина е в ръцете на ФБР. — На лицето му изплува доволна усмивка. — Прехвърлихме им горещия картоф и спокойно можем да се оттеглим. Или да се поогледаме за шефа на Кармоди…

— Аз не мога да си тръгна! — обяви за всеобща изненада Демарко.

— Защо? — учуди се Смит.

— Трябва да разбера какво се случи с Дейв Уитфийлд. Един много ядосан главнокомандващ на Военноморския флот във Вашингтон иска да разбере защо племенникът му е бил убит. А ако случайно сте забравили, в затвора на Бремертън лежи един нещастен шизофреник, който ще бъде осъден за убийството на Уитфийлд, ако никой не докаже, че извършителят е друг.