Вторият периметър [bg]

— Много ги обичам тия гофрети! — въздъхна блажено Смит и натика поредната едра хапка в устата си. — Жена ми не ги прави, защото нагревателната плоча се почиствала много трудно. Готов съм да се закълна, че в Северна Америка се правят най-добрите гофрети! Независимо дали си във Ванкувър, Кливланд или Балтимор, тестото винаги е едно и също и са страшно вкусни!

— Може би използват еднаква суровина и едни и същи нагреватели — отбеляза Демарко.

— Не е само това — убедено отвърна Смит. — Тук става въпрос и за строг контрол върху качеството.

— Но те не произвеждат „Ферари“, а обикновени гофрети, за бога! — не издържа Ема.

Тримата седяха в заведение от веригата МПК, което ще рече „Международна палачинкова къща“. Демарко също беше на мнение, че гофретите са добри, също като бърканите яйца с бекон и печените картофи. Беше убеден, че ако изяде всичко в чинията си, няма да изпитва глад поне три дни. Или ще хибернира.

Ема се беше ограничила с чаша кафе и половин грейпфрут. Изпреварвайки нови коментари за качеството на кухнята от страна на Смит, тя небрежно каза:

— Кармоди ни баламосва, Бил.

— По какъв начин?

— Първо, Северна Корея разполага с около двайсет подводници, но нито една от тях не се задвижва от атомен реактор. Желанието им да се сдобият с технологията на американските ядрени подводници може да се сравни с велосипедист, който краде инструкции за управление на „Порше“. Бих допуснала подобно желание у руснаци, китайци и дори индийци, но не и у севернокорейците.

— Кармоди каза, че искат да използват технологията за наземни инсталации.

— Чух какво каза — кимна Ема. — Но според мен лъже.

— Не знам — колебливо въздъхна Смит. — Мисля, че севернокорейците…