Вторият периметър [bg]

Кармоди лежеше на леглото и зяпаше в тавана. Изглеждаше вглъбен и замислен, без следа от самочувствието, демонстрирано по време на разпита. Всъщност не замислен, а тъжен. Имаше вид на човек, насочил поглед към миналото. Към по-добри и по-радостни дни. Че как другояче да изглежда? — леко въздъхна Демарко. Човекът е в затвора, по дяволите. Няма начин да не е тъжен.

Миг по-късно Кармоди усети присъствието им на вратата на килията и пъргаво се надигна.

— С какво мога да ви помогна?

В очите му отново се появи палавият блясък на човек, готов за игра.

— Имам само един въпрос — заяви Демарко. — Кой уби Дейв Уитфийлд?

— Лоша работа — промени се изражението на арестанта. — Това не биваше да се случва.

Каза го съвсем искрено.

— А защо се случи?

— Беше се вторачил в Нортън и Мълърин и не ги изпускаше от очи. В деня на убийството чул как Нортън съветва Мълърин да изпече някакъв диск.

— Кой го уби?

— Резидентът. Нортън ме предупреди, че Уитфийлд ги е разкрил, и аз му се обадих.

Демарко му повярва.

— А онзи свидетел, който видял Конран на улицата? Вярно ли е това, което твърди?

— Не. Аз му платих. Притиснете го и ще си признае. — Кармоди замълча за момент, после добави: — Освен ако вече не се е преселил в отвъдното…

В очите му отново се появи онова особено изражение. Очевидно се притеснява от вероятната смърт на лъжесвидетеля, помисли си Демарко.

— Добре — въздъхна той. — Това беше всичко, което исках да чуя. Всъщност имам още един въпрос: онзи Бери във Вашингтон, който ви е възложил реорганизацията на учебната програма… И него ли отстранихте?

— Не. Той беше пияница. Наистина е изпуснал волана и се е фраснал в онова дърво.

— Но го подкупихте, за да получите поръчката, нали?

— Да — неохотно отвърна Кармоди.

Демарко не знаеше какво повече да пита.

— Имаш ли някакви въпроси, Даян? — обърна се към придружителката си той.

Тя поклати глава.

Обърна се към вратата, после изведнъж спря.

— За какво са онези фойерверки?