Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 165
Перейти на страницу:

Белегът означаваше нещо повече, затова Чък беше съчинил история, която да му придаде по-голямо значение. Просто не можеше да измисли история, подобаваща на значението му. Нямаше по-добро обяснение, но докато глиобластомът продължаваше щурма си, разпадащият му се ум успя да измисли толкова. Най-накрая ѝ каза как всъщност се беше сдобил с белега и това трябваше да е достатъчно.

10

Дядото на Чък, неговият зайде, умря от инфаркт четири години след Есенния бал. Сърцето на Алби спря, докато изкачваше стълбите на градската библиотека, за да върне „Гроздовете на гнева“ — която беше казал, че е точно толкова хубава, колкото я помнел. Чък беше десетокласник в гимназията, пееше в рокгрупа и танцуваше като Джагър по време на инструменталите.

Дядо му му остави всичко. Наследството, някога доста голямо, се беше смалило значително в годините след ранното му пенсиониране, но все още имаше достатъчно пари за висшето образование на Чък. По-късно продажбата на викторианската къща плати за къщата (малка, но в хубав квартал и с прекрасна стая в дъното, подходяща за детска), в която с Вирджиния се нанесоха след медения месец в Катскилс. Като нов служител в „Мидуест Тръст“ — скромен касиер, — той никога нямаше да може да я купи без наследството от дядо си.

Чък категорично отказа да се премести в Омаха и да живее при родителите на майка си.

— Обичам ви — каза той, — но тук съм израснал и тук искам да остана, докато замина за колежа. На седемнайсет съм, не съм бебе.

Тъй че те двамата, отдавна пенсионирани, дойдоха да живеят с него във викторианската къща за близо двете години преди Чък да постъпи в Университета на Илинойс.

Не успяха обаче да дойдат за погребението. Всичко се случи много бързо, както беше искал дядо му, а родителите на майка му имаха да уреждат някои неща в Омаха. На Чък не му липсваха особено. Заобиколен беше от приятели и съседи, които познаваше много по-добре от тях. Един ден преди те да пристигнат Чък най-накрая отвори жълтия плик, който стоеше на масичката в антрето. Беше от погребална агенция „Еберт-Холоуей“. Вътре бяха личните вещи на Алби Кранц — онези от тях, които били в джобовете му, когато беше паднал на стълбите пред библиотеката.

Чък изсипа съдържанието на плика на масата. Издрънкаха монети, няколко дражета „Холс“, джобно ножче, новият мобилен телефон, който дядо му почти не беше имал възможност да използва, и портфейлът му. Чък взе портфейла, помириса старата мека кожа, целуна го и си поплака. Сега вече наистина беше сиракче.

Сред вещите беше и ключодържателят на дядо му. Чък плъзна в халката показалеца на дясната си ръка (ръката с белега във формата на полумесец) и изкачи късото и мрачно стълбище до кулата. Този път не просто разклати катинара. След като търси известно време, намери правилния ключ и го отключи. Остави катинара да виси на вратата и я отвори, напрегнат от скърцането на старите несмазани панти, готов да се сблъска с какво ли не.

11

Но вътре нямаше нищо. Стаята беше празна.

Малка стаичка, кръгла, с диаметър не повече от четири метра, дори по-малко. Отсреща имаше един-единствен широк прозорец, напластен с трупал се в продължение на години прах. Макар денят да беше слънчев, през стъклото влизаше слаба, разсеяна светлина. Застанал на прага, Чък протегна крак и опипа с пръсти дъските като момче, което пробва водата в езерото, за да види дали е студена. Дъските не изскърцаха, нито поддадоха. Той пристъпи в стаята, готов да отскочи назад в мига, в който усети пода да хлътва, но дюшемето беше твърдо. Отиде до прозореца, като остави следи от стъпки в дебелия слой прах.

Дядо му беше излъгал за прогнилия под, но за гледката беше напълно прав. Наистина не представляваше нищо особено. Чък видя търговския център зад зеления пояс от дървета, а отвъд него локомотива на влака, пътуващ към града и дърпащ след себе си пет пътнически вагона. По това време на деня, след като сутрешният пиков час беше приключил, вероятно имаше съвсем малко пътници.

Остана на прозореца, докато влакът отмина, после се върна обратно по стъпките си в праха. Когато се обърна да затвори вратата, видя по средата на кръглата стая легло. Болнично легло. На него лежеше мъж. Изглеждаше изпаднал в безсъзнание. Не се виждаха апарати, но въпреки това Чък чу звука на един, който правеше бипбипбип. Вероятно монитор за сърдечната честота. До леглото имаше шкафче. На него имаше различни кремове и очила с черни рамки. Очите на мъжа бяха затворени. Едната му ръка беше отпусната върху одеялото и Чък видя белега с формата на полумесец — и не се изненада.

1 ... 55 56 57 58 59 60 61 62 63 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)