Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 165
Перейти на страницу:

— Според теб какво означава?

— Говори за всички хора, които познава, нали? — предположи Чък.

— Да, но може би означава нещо повече. Ела насам.

Той се наведе над бюрото ѝ, където върху дневника стоеше „Американска поезия“. Много нежно тя постави длани върху слепоочията му. Ръцете ѝ бяха хладни. Усещането беше толкова приятно, че се наложи да потисне потръпването си.

— Какво има между ръцете ми? Само хората, които познаваш ли?

— Не — отговори Чък. Мислеше си за майка си и баща си, и за бебето, което така и не бе успял да подържи. Алиса, сипе се като дъжд. — Има и спомени.

— Да. Всичко, което виждаш. Всичко, което знаеш. Целият свят, Чъки. Самолети в небето, капаците на шахти по улицата. С всяка следваща година светът в главата ти ще става все по-голям и ярък, по-сложен и изпълнен с детайли. Разбираш ли?

— Май да. — Изуми го мисълта, че в крехкия му череп се съдържа цял един свят. Помисли си за сина на Джефрис, блъснат на улицата. Помисли си за Хенри Питърсън, счетоводителя на баща му, увиснал на въжето (сънуваше кошмари за него). Техните светове бяха потънали в тъмнина. Като стая, в която си угасил лампата.

Госпожица Ричардс свали ръце. Изглеждаше угрижена.

— Добре ли си, Чъки?

— Да.

— Тогава тръгвай. Ти си добро момче. Приятно ми беше да ти преподавам.

Чък стигна до вратата и се обърна.

— Госпожице Ричардс, вярвате ли в призраци? Тя се замисли.

— Вярвам, че спомените са призраци. Но привидения, хвърчащи из коридорите на порутени замъци? Мисля, че те съществуват само в книгите и филмите.

„И може би в кулата на дядовата къща“, помисли си Чък.

— Приятно лято, Чъки.

6

Лятото наистина беше приятно до август, когато баба му умря. Случи се недалеч от къщи, на публично място, което беше малко унизително, но поне смъртта беше от онези, за които хората казват на погребението: „Слава богу, че не е страдала“. Другото стандартно изказване „Живя дълго и пълноценно“ беше по-спорно; Сара Кранц още не беше навършила шейсет и пет, макар да ги наближаваше.

Къщата на Пилчард Стрийт отново се изпълни с дълбока тъга, само че този път нямаше пътуване до „Дисни Уърлд“, което да отбележи началото на възстановяването. Чък отново започна да нарича баба си „бабех“, поне наум, и често вечер заспиваше изтощен от плач. Плачеше, заровил лице във възглавницата, за да не натъжава дядо си още повече. Понякога шептеше: „Бабех, липсваш ми, бабех, обичам те“, докато най-накрая сънят го погълнеше.

Дядо носеше траурна лента, отслабна, спря да се шегува и се състари, но Чък долавяше (или поне така си мислеше) и известно облекчение в изражението му. Ако действително беше така, го разбираше. Когато живееш със страха ден след ден, би трябвало да изпиташ облекчение, когато страшното най-накрая се случи. Нали?

След смъртта ѝ Чък повече не изкачваше стълбите до кулата и не си отправяше предизвикателство да докосне катинара, но отиде до минимаркета един ден преди да тръгне в седми клас в прогимназия „Ейкър Парк“. Купи си безалкохолно и „Кит-кат“, после попита продавача къде е стояла жената, когато е получила инсулта и е умряла. Продавачът, нашарен с татуировки двайсет и няколко годишен младеж с дълга, зализана с гел руса коса, се изсмя отблъскващо.

— Малкият, проявяваш нездрав интерес. Да не би да усъвършенстваш уменията си на масов убиец от ранна възраст?

— Тя ми беше баба — каза Чък. — Моята бабех. Аз бях на градския басейн, когато е станало. Прибрах се вкъщи и когато я повиках, дядо ми каза, че е умряла.

Това изтри усмивката от лицето на продавача.

— Леле, пич. Извинявай. Стана ето там. При етажерката на третия ред.

Чък отиде при етажерката на третия ред и вече знаеше какво ще види.

— Купуваше хляб — каза младежът. — Срина почти всичко от рафта, когато падна. Съжалявам, не биваше да го казвам.

— Не — каза Чък и си помисли: „Вече го знаех“.

7

На втория ден от новата учебна година в прогимназия „Ейкър Парк“ Чък мина покрай информационното табло пред администрацията и веднага направи няколко крачки назад. Сред обявите за различни кръжоци, прослушвания за оркестъра и сформирането на спортните отбори имаше плакат, на който танцуваха момче и момиче — той вдигнал ръка, за да я завърти. НАУЧЕТЕ СЕ ДА ТАНЦУВАТЕ! пишеше над усмихнатите деца с пъстри букви. Под тях: ЗАПИШЕТЕ СЕ В КЛУБ „ВИХРЕН ПИРУЕТ“! ЕСЕННИЯТ БАЛ НАБЛИЖАВА! ЕЛАТЕ НА ДАНСИНГА!

В главата на Чък нахлу болезнено ясен спомен: баба му в кухнята, протегнала ръце към него. Как щракна с пръсти и каза: „Танцувай с мен, Хенри“.

1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)