Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 165
Перейти на страницу:

Кат не спираше да го пита кога ще направят номера, а Чък все отлагаше. Каза, че ще познае подходящата песен, когато я чуе. Всъщност мислеше за баба си.

Към девет, половин час преди танцовата забава да свърши по график, пуснаха подходящата песен. „Higher and Higher“ на Джаки Уилсън. Чък се запъти към Кат с протегнати ръце. Тя изу обувките си и тъй като Чък носеше обувките с токове на брат ѝ, двамата бяха приблизително на една височина. Излязоха на дансинга и когато направиха лунната разходка в синхрон, всички отстъпиха назад. Оформиха кръг около тях и започнаха да пляскат. Госпожица Рорбахер, една от дежурните учителки на бала, пляскаше заедно с учениците и викаше:

— Давайте, давайте, давайте!

И те танцуваха. Докато Джаки Уилсън пееше с цяло гърло енергичната песен с госпъл окраски, те танцуваха като Фред Астер, Джинджър Роджърс, Джийн Кели и Дженифър Бийлс събрани в едно. Накрая Чък завъртя Кат първо наляво, после надясно и тя се отпусна в обятията му, разперила ръце като умиращия лебед. Чък завърши с шпагат, който по чудо не му сцепи панталона. Двеста деца нададоха възглас, когато Кат обърна глава и лепна целувка в ъгълчето на устата му.

— Още веднъж! — извика някой, но Чък и Кат поклатиха глави. Макар и още малки, знаеха кога да спрат. Не можеха да надминат това перфектно изпълнение.

9

Шест месеца преди да умре от тумор в мозъка (на несправедливо ранната възраст от трийсет и девет години) и докато мозъкът му още работеше (поне отчасти), Чък каза на жена си истината за белега на ръката. Не беше кой знае каква тайна и не я беше излъгал особено, но беше достигнал момент в бързо гаснещия си живот, когато му се стори важно да изясни въпроса. Единственият път, когато тя го попита за белега (който наистина беше съвсем малък), той отговори, че му е от момче на име Дъг Уентуърт, което се ядосало, защото танцувал шеметно с гаджето му на училищна забава, и го блъснало в телената оградата пред физкултурния салон.

— Какво стана всъщност? — попита Джини, не защото искаше непременно да знае, а тъй като ѝ се стори, че е важно за Чък. Не я интересуваше особено някаква случка от прогимназията. Лекарите казваха, че до Коледа вероятно ще е мъртъв. Това я интересуваше.

След паметния им танц, когато диджеят бе пуснал друга, по-нова песен, Кат Маккой беше изтичала при приятелките си, които сред кикот и писъци я бяха запрегръщали с плам, на какъвто са способни само тринайсетгодишните момичета. Чък беше потен и толкова разгорещен, че имаше чувството, че бузите му ще се възпламенят всеки момент. Освен това беше изпаднал в еуфория. Единственото, което искаше в този момент, беше да остане сам някъде на тъмно и хладно.

Той мина като насън покрай Дъги и приятелите му (които не му обърнаха никакво внимание), отвори вратата на салона и излезе на асфалтираното баскетболно игрище. Хладният есенен въздух потуши пожара в бузите му, но не и еуфорията. Вдигна очи, видя милиони звезди и разбра, че зад всяка от тези милиони звезди се крият поне още милион.

„Вселената е обширна — помисли си. — Съдържа множества. Освен това съдържа мен и в този момент аз съм прекрасен. Имам право да бъда прекрасен“.

Той изпълни лунната разходка под баскетболния кош на фона на струящата от салона музика (когато направи признанието пред Джини, не помнеше вече коя песен звучеше, но, за протокола, беше „Jet Airliner“ на „Стив Милър Бенд“), после се завъртя с разперени ръце. Сякаш за да прегърне целия свят.

Усети болка в дясната ръка. Не силна, просто нормална болка, която те кара да изохкаш, но достатъчна да го изтръгне от радостното извисяване на духа и да го свали обратно на земята. Видя, че опакото на дланта му кърви. Докато се беше въртял като дервиш под звездите, разперената му ръка беше закачила мрежата на оградата и стърчащо парче тел го беше порязало. Раната беше повърхностна, не налагаше дори лепенка. Но му остави белег. Малък бял белег с формата на полумесец.

— Защо ти е да лъжеш за подобна дреболия? — попита Джини. Усмихваше се, когато вдигна ръката му и целуна белега.

— Разбирам да беше излъгал, че си смлял по-голямото момче от бой, но ти не каза подобно нещо.

Не, не беше казвал подобно нещо и Дъги Уентуърт никога не му беше създавал проблеми. Първо, Дъги беше голям веселяк. Второ, Чък Кранц беше фъстък от седми клас, който не заслужаваше внимание.

Защо тогава беше излъгал, ако не за да се изкара героя в измислена история? Защото белегът беше важен по друга причина. Защото беше част от история, която не можеше да разкаже, макар сега жилищен блок да се издигаше на мястото на викторианската къща, в която беше израснал. Викторианската къща с призраците.

1 ... 54 55 56 57 58 59 60 61 62 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)